Определение № 440 от 08.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 202/2010 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по подадена молба от ответницата Р. Т. П. за спиране изпълнението на въззивно решение № 56/19.03.2010 г. по в. гр. дело № 356/2009 г. на Окръжен съд[населено място]. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение като прецени данните по делото намира, че молбата е неоснователна. От приложенията към молбата се установява, че с решение № 56/19.03.2010 г. по в.гр.дело № 356/2009 г. на Старозагорския окръжен съд е оставено в сила решение № 208/26.03.2009 г. по гр.дело № 1726/2007 г. на Казанлъшкия районен съд, с което молителката – ответник по иска е осъдена да премахне м. п. № 2, поставен върху тротоара на ул. ”Й. С.” в[населено място] на западната регулационна граница на УПИ I – „за ЖС и КОО” в кв.125, кад. район 504 на бул.”К. Ал. Б.” № 3 по плана на[населено място]. Срещу постановеното решение молителката Р. П. е подала в срок касационна жалба с вх. № 5605/20.04.2010 г. На основание разпоредбите на чл.282,ал. 2 и ал. 3-та ГПК на молителката са дадени указания да представи надлежно обезпечение в размер на сумата 1000 лв. с разпореждане от 21.06.2010 г.. За постановеното разпореждане Р. П. е била редовно уведомена на 29.06.2010 г.. В указания от съда срок молителката не е представила платежен документ за внесена сума в размер на 1000 лв. по специалната сметка на Върховен касационен съд представляваща обезпечение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице една от предпоставките, предвидени в чл. 282,ал.2 ГПК за да се постанови поисканото спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. Молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на II г.о.