Определение № 4344 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3315/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 651 от 21.02.2024 г. по к. адм.д. № 81/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по КАНД № 81/2024 г. на Административен съд - Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение- № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково. Счита определението за неправилно, липсвало основание за спиране на производството по делото. Според жалбоподателя основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като между тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, която е относима само към производството, по което е направено запитването и в НПК също не била предвидена възможност да се спира делото от друг съд който не е отправил преюдициалното запитване. Излага доводи, че наложената имуществена санкция на дружеството-касатор по КАНД № 997/2022 г. на АС - Хасково е за частично незаплатена TOЛ такса, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, а спорът по настоящото дело е изцяло незаплатена такса, поради което е налице различна фактическа обстановка. Ответната страна е представила писмен отговор. Настоящият състав намира, че следва да промени практиката си и да приеме, че частната жалба е процесуално допустима, с оглед уеднаквяване на противоречивата съдебна практика и с оглед определенията на част от петчленните състави на ВАС, които приемат, че жалбата е допустима. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Агенция „Пъгна инфраструктура" против решение № 741/13.11.2023 г., постановено по АНД № 1029/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменен електронен фиш № 8504507211, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП. С електронния фиш, за нарушение за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, на ответника по касационната жалба „ПИМК" ООД, със седалище в с.Марково, общ.Родопи, обл.Пловдив, е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева За да спре производството по делото, съдът е посочил, че му е служебно известно, че по преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Хасково, със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на ЕС е образувано дело С-61/23 1. Преюдициалният въпрос, формулиран в определението на АС - Хасково, е следният: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/Е01 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса". Изложил мотиви, че неговият отговор има значение и за решаването на правния спор, тъй като с електронен фиш № 8504507211, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", на ответника по касационната жалба „ПИМК" ООД, за нарушение по чл.179, ал.Зб от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева. Нарушението се изразява в движение на товарен автомобил, собственост на търговското дружество, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за това ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В електронния фиш е указана и възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева, както и обстоятелството, че независимо от наложеното административно наказание касаторът дължи заплащане и на такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ППС в размер на 119 лева. Необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на Съда на ЕС налага съдебното производство да бъде спряно на посоченото законово основание - чл.631, ал.1 вр. чл.229, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.144 и чл.228 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, до решаване на дело С-61/23. Определението е правилно като краен резултат. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В производството пред Административен съд – Русе следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Русе относно законосъобразността на Електронен фиш №8504507211 на АПИ. С него е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, осъществено чрез незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение