Определение № 120 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 389/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на Б. М. А., подадена чрез процесуалния му представител адв.Ю. А. от Софийска адвокатска колегия срещу определение от 12.11.2019 г, постановено по в.ч.гр.дело № 276/2019 г на Окръжен съд-Монтана, Граждански състав, с което е потвърдено определение № 1071 от 14.8.2019 г, по гр.дело № 145/19 г на Районен съд-Монтана.С първоинстанционното определение е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за международна неподведомственост на спора на основание чл.15 ГПК и е приета за установена компетентността на български я съд по предявените искове по чл.127 ал.2 СК, чл.143 СК и чл.149 СК. В частната касационна жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния закон и липса на международна компетентност по смисъла на чл.15 ГПК.Моли съда да допусне касационно обжалване на определението, след което да го отмени и прекрати производството по делото. Ответницата по жалбата М. П. В. от [населено място], оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника адв.Д. И. от САК.Счита, че не са налице основания за допускане на определението до касационен контрол. От данните по делото се установява следното: Ищцата М. П. В. е предявила срещу Б. М. А. искове по чл.127 ал.2 СК, чл.143 СК и чл.149 СК за предоставяне за упражняване родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство с ответника дете-А. А., за определяне режим на свиждане на малолетното дете с бащата и последният да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв, считано от датата на предявяване на иска. Ответникът е оспорил исковете.Подържа, че производството следва да бъде прекратено, тъй като исковете са подсъдни на съда в Федерална Република Германия. С обжалваното въззивно определение е прието, че българският съд е международно компетентен на основание чл.15 ГПК да разгледа предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г на ОСГТК по т.д.№ 1/2013 г т.9 б. „в“ определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционнен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респ.неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. Разглежданият случай е такъв. С въззивното определение Окръжен съд-Монтана е потвърдил определение на Районен съд-Монтана, с което е оставен без уважение отвод за неподведоственост на спора.Подадената срещу това въззивно определение частна касационна жалба следователно е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение