Определение № 3615 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Й. Ф. С., изтърпяващ мярка за неотклонение „задържане под стража“ в затвора [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Здравков от САК, срещу Разпореждане №38659 от 20.11.2025г. постановено по адм.дело№ 10 465/2025г. по описа на Административен съд София град. Твърди се, че горепосоченото разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с международните стандарти за защита на правата на задържаните лица. Навеждат се доводи, че Главна дирекция „Охрана“ при конвоирането на жалбоподателя за съдебни заседания, му поставят конвоен колан, белезници на ръцете и белезници на краката. Твърди се, че тези действия са извършени без индивидуална преценка и без мотивирано решение, което да сочи бягство или агресия, както и без да са съобразени със здравословното му състояние-дискова херния, настъпила в резултат на ПТП, силни болки в лумбалната област, изтръпване на крайниците, ограничена подвижност и световъртеж; посочва, че това здравословно състояние вече е довело до припадъци с конвулсии, за което свидетелства приложената декларация от неговия съкилийник Т. Т.. Подчертава, че никога не е правил опит за бягство, проявявал агресивност или създавал други проблеми при конвоиране.Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане. Ответникът – Главна дирекция“Охрана“ не е взел становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок.Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел за да отхвърли искането на Й. Ф. С., че не са налице фактически действия, попадащи в хипотезата на чл.250 от АПК, извършени от последния.Няма спор, че жалбоподателя Й. Ф. С. пребивава в затвора [населено място] по силата на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“ като подсъдим по НОХД 2601/2020г. по описа на СГС и за престъпления по чл.152, ал.4,т.4 вр.ал.1 от НК, по чл.150, ал.3 вр. ал.1 от НК, по чл.131, ал.1,т.5 вр.чл.129, ал.2 от НК и по чл.354а, ал.3 от НК. Безспорно е, че за съдебните заседания по делото ищецът е конвоиран от затвора в [населено място] до Съдебната палата в гр.София със специален колан с фиксирани белезници на ръцете и допълнителни белезници на краката.Приел е,че са приложими разпоредбите на Инструкция № И-1 от 30 септември 2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана„ ( ДВ бр.80 от 07.10.2022г.) която в чл.14 регламентира, че разчетът на силите и средствата за конвоиране се планира на база получена информация от органите на съдебната власт или местата за лишаване от свобода, чрез заявка. Съобразно чл.17, ал.1 при конвоиране разчетът на силите и средствата, както и мерките за изолация и охрана се определят от степента на обществена опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай и при съответни изисквания на броя на конвоиращите. Съгласно чл.17, ал.7, т.4 задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнителни белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака при конвоиране на особено опасни за бягство лица, като за такава категория се приемат обвиняемите и подсъдимите за тежки умишлени престъпления, участници в организирани престъпни групи, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода повече от 10 години.Съдът е направил извод,че жалбоподателя С. е подсъдим за тежки умишлени престъпления, по две от които ( чл.152, ал.4, т.4 вр.ал.1 НК) долната граница на предвиденото наказание е десет години лишаване от свобода.Констатирал е от приложените медицински документи, че той страда от [заличен текст]. [заличен текст]. [заличен текст]. Вещите лица са препоръчали както радикално (оперативно) поведение и лечение в специализирана клиника, така и продължително медикаментозно лечение. Няма въвеждани препоръки за ежедневното двигателно поведение на освидетелствания, като здравословното му състояние е съвместимо с условията на арест.Актуален медицински документ е приложеното становище от 03.10.25г. относно здравословното състояние на ищеца, изготвено от Директор МЦ – затвора [населено място]. Видно от него са констатирани „[заличен текст]“ и „[заличен текст]“ на различни нива на [заличен текст] и без да се отрича, че лицето има дегенеративни промени на [заличен текст], характерни за възрастта и повече при мъжете, при него не е изчерпан двигателният потенциал и той не е инвалидизиран. Посочено е, че конвоирането му извън затвора не обхваща значителни части от денонощието и на практика не довежда до допълнителни увреждания на здравословното състояние. Първоинстанционния съд е приел, че е служебно е известно, след справка в деловодната система на съдилищата, че на 22.10.2025г. на ищеца е наложена присъда по НОХД 2601/2020г. по описа на СГС, която е „лишаване от свобода“ в размер на девет години. Присъдата не е влязла в сила. Съдът е направил извод,че действията на Главна дирекция „Охрана“ при конвоиране на г-н С. за съдебни заседания са съобразени с изискванията на Инструкция № И-1 от 30 септември 2022г. как следва да се извърши конвоя на лице при наличие на задължително указани правила за степен на обществена опасност на деянието и личността на конвоирания- чл.17, ал.7,т.4. Те са предприемани след подадени заявки от мястото на лишаване от свобода и предхождани от медицински прегледи, че здравословното състояние му позволява конвоиране с общ конвой. В случаите, когато преценката на медицинския преглед е откривала здравословен проблем, възпрепятстващ конвоирането, конвой не е провеждан и ищецът не се е явявал на делата, във връзка с които е предстояло конвоиране. Съдът, след като се запозна със събраните писмени доказателства, намира, че жалбата е неоснователна поради следното: С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС е въведена забрана задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл. 3 ЗИНЗС за нарушение на забраната по ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Защитата срещу неизпълнение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл. 276 ЗИНЗС, съгласно която норма всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1) прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС и 2) извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Разпоредбата е аналогична на тази по чл. 250 АПК, като по установения с Част шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу фактически действия и/или бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.250 АПК предвижда преустановяване на фактически действия,които не са извършени от орган по изпълнението и които не са основани на административен акт или закон.Предназначението на това особено производство е да предостави незабавна защита на нарушени по какъвто и да е начин права и законни интереси на граждани и организации поради извършени неоснователни фактически действия от страна на административен орган и/или длъжностни лица. С оглед посочения обхват на нормата на чл. 250 от АПК, следва да се приеме, че с нея се предоставя правната възможност на всяко лице, независимо дали е физическо или юридическо, да предяви искане за прекратяване на твърдени действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, ако тези действия не се основават на административен акт или на закона.Материалноправният спор в производството по чл. 250 и сл. от АПК се свежда до това дали е налице фактическо действие на административен орган или на длъжностно лице, което да не се основава на закона или на административен акт. Ето защо, наличието или липсата на такова действие е част от предмета на материалния спор и подлежи на проверка от съда при произнасяне по основателността на искането, не и по допустимостта му. Дали е налице извършено фактическо действие, неосноваващо се на закона или на административен акт, може да се установи едва след извършена проверка по реда на чл. 252, ал. 2 - 4 АПК, при която съдът събира данни и доказателства и ги подлага на анализ, тоест извършват се процесуални действия от съда, свързани с произнасянето му по същество на спора. За да постанови своя краен акт – в случая разпореждане /чл. 253, ал. 1 АПК/, административния съд следва да констатира кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на предмета на производството по чл. 250 и сл. АПК, а именно: 1) установяване на извършено фактическо действие; 2) това действие да е извършено или от административен орган и/или от длъжностни лица в администрацията; 3) с действието да се засягат права и законни интереси на искателя и 4) фактическото действие да не е в изпълнение нито на административен акт, нито на закона. Правилно административния съд е приел,че с действията си Главна дирекция „Охрана“ при конвоиране на г-н С. за съдебни заседания са съобразени с изискванията на Инструкция № И-1 от 30 септември 2022г. как следва да се извърши конвоя на лице при наличие на задължително указани правила за степен на обществена опасност на деянието и личността на конвоирания- чл.17, ал.7,т.4. Те са предприемани след подадени заявки от мястото на лишаване от свобода и предхождани от медицински прегледи, че здравословното състояние му позволява конвоиране с общ конвой. В случаите, когато преценката на медицинския преглед е откривала здравословен проблем, възпрепятстващ конвоирането, конвой не е провеждан и ищецът не се е явявал на делата, във връзка с които е предстояло конвоиране. Не се споделя възражението изложеното в частната жалба,че е следвало да се съобрази обстоятелството, че ищеца никога не е правил опит за бягство или агресивно поведение. Използване на специални средства при конвоиране са предвидени с цел минимизиране на риска от бягство на съдени/осъдени лица за тежки престъпления за дълъг срок лишаване от свобода, които с оглед тяхната личност и поведение, чрез оценка на риска, са идентифицирани като потенциално опасни за бягство. В случая не се касае за систематично, ежедневно използване на белезници и колан, а само в случаите на напускане на затвора за съдебни заседания. С оглед на тежестта на обвиненията на ищеца, използването на белезници е оправдано при така посочените обстоятелства като конвоиране извън затвора. Изложеното води на извода,че Разпореждането на административен съд София - град е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което и следва да бъде оставено в сила