Определение № 11281 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М., против определение № 26978/11.08.2025 г., постановено по адм. дело № 10987/2024 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото и е върната жалбата му с характер на искова молба, вх. № 30161/07.11.2024 г. на АССГ. Излагат се доводи за неправилност на определението в обжалваната му част. Иска се отмяната му, предоставяне на правна помощ и разглеждане на подадената от него жалба. Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на АССГ е образувано по жалба на Е. Д. М., вх. № 27458/02.10.2024 г. /№ 30161/07.11.2024 г./ по описа на АССГ, в която се съдържа искане за предявяване на граждански иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с цена на иска 24 000 лв., период на увреждане от 13.09.2024 г. до 24.09.2024 г., и с правни основания ХОПЕС, ЕКПЧ и МПГПП. Изложено е, че противоправното поведение на ответника е посочено като подадено по жалба до началника на ГДИН искане да сезира прокуратурата на Република България, Главния прокурор и ВКС, както и СГП, че е противозаконно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения и посочване на наказателни дела. По тази жалба на М. служител към ГДИН писмено му заявил, че "жалбата няма да бъде разгледана", което жалбоподателят счита, че е незаконно и съответно му причинява вреди като създава незаконна възможност жалбата да не стигне до прокуратурата и съдилищата и му нарушава правата. Съответно вредите се изразявали в психически тормоз, изтърпял болки и страдания, за което се иска и присъждане на обезщетение. С Разпореждане № 13530/17.04.2025 г. административният съд е оставил без движение жалбата на М., като са му дадени изрични и конкретни указания в 7-дневен срок да уточни във връзка с коя конкретна административна дейност на ГДИН - акт, действие или бездействие, претендира обезщетяване на вреди. В същия срок му е указано и да внесе дължимата за разглеждане на жалбата държавна такса в размер на 10 лева. Изрично му е указано, че при неизпълнение на дадените указания, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството ще бъде прекратено. В указания срок М. не е изпълнил указанията на съда, а е подал молба за правна помощ. С оспорената в настоящото производство част от определението съдът не е предоставил исканата правна помощ и е върнал жалбата на подателя. За да постанови горния резултат, административният съд приел, че Е. М. не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокат /в който смисъл го е освободил от заплащането на държавна такса/, но са налице отрицателните предпоставки по чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП и с оглед релевантните факти предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя. По отношение на самата жалба, първоинстанционният съд посочил, че същата е не само нередовна, поради неизпълнените указания, дадени на М. с разпореждането от 17.04.2025 г., но и недопустима, защото описаното от него като вредоносна дейност – несезиране от страна на изпълняващия влязла в сила присъда ответник ГДИН, на съда и прокуратурата за лишения от свобода, не е административна дейност и търсенето на вреди от така направения отказ не е в предметния обхват на отговорността било по ЗОДОВ, било по ЗИНСЗ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В настоящия случай се установява, че правна помощ се иска в производство по жалба, адресирана до АССГ, имаща характер на искова молба. Същата е приета за нередовна и недопустима от страна на съда. На основание чл. 23, ал. 1 ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 – процесуално представителство - обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебноадминистративните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита. Всички изброени обстоятелства сочат, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на по-нататъшните процесуални действия, които следва да се извършат в частното производство. На частния жалбоподател е осигурен достъп до правосъдие, който е осъществен съобразно действащия национален процесуален закон. Правилно административният съд е върнал жалбата, имаща характер на искова молба, на М.. От една страна не само, че той не я е конкретизирал и тя е нередовна, но така изложеното от него не може да се определи като административна дейност. Искането му ГДИН да сезира съда и прокуратурата за това, че е лишен от свобода, не е административна дейност и търсенето на вреди от така направения отказ правилно е посочено, че не е в предметния обхват на отговорността било по ЗОДОВ, било по ЗИНСЗ. М. разполага с възможност сам да сезира органите на прокуратурата и съда и не е налице задължение на органа по изпълнение на наказанието да сезира прокуратурата и съдилищата с искания от името на лишения от свобода за установяване на незаконност на неговото осъждане с влязла в сила присъда. Както правилно е посочено, ГДИН е само орган, който изпълнява влязла в сила присъда спрямо Е. М., и твърденията му, че е осъден по непредявено обвинение, нямат отношение към дейността на служителите на ГДИН, а несъгласието с постановените присъди се предявява по пътя на инстанционния контрол, в случая по НПК. Като не е предоставил правна помощ на Е. Д. М. и е върнал подадената от него жалба, имаща характер на искова молба, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение