Решение № 205 от 6.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2014 г.

Решение № 205 от 6.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по реда на чл. 290 - 293 ГПК. С решение № 5/02.01.2014 г. по гр. д. № 580/2013 г. Софийски окръжен съд, като потвърждава решението от 28.03.2013 г. по гр. д. № 433/2011 г. по описа на Елинпелински районен съд, V-ти състав, отхвърля иска на М. А. И. срещу А. М. И., Н. Д. Б. и Н. Д. Б. за делба на имот, находящ се в [населено място] хан, [община], Софийска област, целия с площ от 1 780 кв. м, представляващ УПИ ХI-153 в кв. 21 по плана на [населено място] хан, заедно с построената в него масивна жилищна сграда. Решението се обжалва от М. А. И. с оплакване, че след като е приел за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, въззивният съд е отхвърлил делбения иск, като неправилно е приел за основателно възражението на Н. Д. Б., че по време на брак с Н. Д. Б. при предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС имотите са придобити по давност. Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, осъществен ли е акт на открита демонстрация спрямо всички съсобственици за промяна в намерението за владение? Ответникът по касационната жалба Н. Б. счита решението правилно. Останалите ответници Н. Б. и А. И. не изразяват становище в касационното производство. Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, намира следното: Въззивният съд е приел, че на основание договор за дарение по н. а. № 166/03.03.1975 г. ответникът Н. Б. и Д. Д. И. са придобили при равни дялове процесният имот като незастроен, като след смъртта на Д. И. през 1987 г. делът й е обект на наследствено правоприемство за нейните син и съпруг - ищецът и ответникът А. И. Съдът е счел, че юридическите факти, които са породили съсобствеността върху незастроения имот (дарение и наследствено правоприемство), оборват презумпцията на чл. 69 ЗС и за да е основателно възражението на ответника Н. Б., че по време на брак с ответницата Н. Б. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност по давностно владение сградата и мястото, в което е построена, са необходими действия, с които този ответник е обективирал спрямо останалите съсобственици М. И. и А. И. своето намерение да завладее техните идеални части. Третирал е като първи такъв акт заявлението от 28.03.1991 г. до кметството на [населено място] П. С това заявление ответниците А. И. и Н. Б. са изявили воля взаимно да си учредят право на строеж за изграждането на две постройки в съсобствения имот, едната от които процесната. Въззивният съд е изключил вещно-правния ефект на заявлението по причина на неспазената форма по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ и неучастието на касатора, третият съсобственик на незастроеното дворно място. Счел е, че заявлението е последвано и от други актове от Н. Б., демонстриращи завладяване на чуждите идеални части (издаване на разрешение за строеж, одобряване на архитектурен проект, извършване на строежа, ограждането на имота, облагородяването му, паркиране на собствения автомобил), продължили в периода 28.03.1991 - 28.03.2001 г. Приел е, че втората дата е и тази, на която ответниците Н. и Н. И. са придобили имотите в режим на СИО (чл. 19 СК от 1985 г). Делбеният иск е отхвърлен поради това, че оригинерният способ на чл. 79, ал. 1 ЗС е погасил съсобствеността, включително върху сградата като приращение в имота. По въпроса, по който обжалването е допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът намира следното: Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, заявлението е негодно да учреди ограничено вещно право в съсобствения имот и не изразява промяна в намерението за владение спрямо всички съсобственици. Съображенията за това са следните: В ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. ОСГК на ВКС прие, че в отношенията между съсобственици презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение на общо основание, но се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху вещта показва съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да завладее и техните идеални части.