Решение № 271 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3131/2008 г.

Решение № 271 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3131/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А. срещу решение № 114 от 15.05.2008 г., по гр. д. № 132/2008 г., на Окръжен съд- Търговище, с което се отменя решение № 26 от 13.02.2008 г., по гр. д. № 1747/2007 г. на Районен съд- Търговище и се разпределя реално ползване на дворно място от 549 кв. м., с ид. № 7* находящ се в гр. Т., бул. "М" № 1* между А. И. Ч., на когото е предоставено ползване на западната част от дворното място и А. И. А., на която е предоставено ползване на източната част от мястото, съобразно скица № 2 на вещото лице, неразделна част от решението, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/. Касационно обжалване е допуснато с определение № 29 от 21.10.2008 г., тъй като поставеният материалноправен въпрос, във връзка с предмета на конкретния спор за разпределение ползването на обща вещ, когато в съсобствен имот има строежи и подобрения, е разрешен от въззивният съд в противоречие със съдебната практика - решение № 3* от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., на ВКС, I г. о. и решение № 899 от 25.10.1985 г. по гр. д. № 421/1985 г., на ВКС, IV г. о. Ответникът по касационната жалба А. И. Ч. е депозирал писмен отговор, в който се твърди, че не са налице нарушения на материалния закон, тъй като приетия вариант от вещото лице е най-справедлив, с оглед на което въззивното решение следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка на обжалваното решение на посочените от касатора основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на застроено дворно място, в което са изградени допълнителни постройки и са направени подобрения от двете страни по спора. Установеното фактическо ползване на имота от ответната страна, чийто достъп до имота е през съседен общински имот, съдът е възприел за допустимо, като е преценил, че при промяна на обстоятелствата в бъдеще (по отношение на фактическия излаз през чуждия имот), няма пречка да се иска ново разпределение на ползването между страните, с пряк достъп до улицата от всички съсобственици. Съобразявайки заключението на вещото лице през въззивната инстанция и правото на собственост на страните върху общата вещ, решаващият състав е разпределил ползването на дворното място. Касационната жалба на А. И. А. срещу решението по гр. д. № 132/2008 г., на Окръжен съд- Търговище, съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост, тъй като е недопустимо извършените строежи и подобрения в дворното място да се засягат при разпределение на ползването му чрез съда. Изложени са съображения за неблагоприятните последици от евентуалната съдебна намеса по отношение на съществуващите постройки в имота, в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че правилно въззивният съд е възприел фактическите обстоятелствата по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи. Установено е безспорно, че страните по спора са придобили чрез дарение дворното място и са съсобственици с равни права - по э идеална част. Имотът е бил засегнат от предвижданията на одобрения нов план за населеното място, в резултат на което са отчуждени 174 кв. м., а на собствениците е изплатено обезщетение, което е обуславя правния интерес от водения иск за ново разпределение на ползването му. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а ако липсва такова или решението е вредно за вещта, съдът решава въпроса и взема необходимите мерки, като разпределя ползването и може да назначи управител (чл. 32, ал. 2 ЗС). Когато ползването на общия недвижим имот може да се осъществи от всички съсобственици, съдът избира този вариант на разпределение на ползването, който с оглед фактическото състояние на имота не накърнява имуществените права на съсобствениците. При вземането на решение за разпределение на ползването, съдът замества мнозинството и не може да постанови нещо извън правомощията му по закон. Мнозинството определя нужните действия и разноски за предпазване на вещта от повреждане или амортизиране, както и начина на служене с нея, но няма право да налага разпореждане с общата вещ. Въззивният съд правилно е приел, че всеки от съсобствениците има право да си служи с общото дворно място според дела си и не може да бъде лишен от реалното му ползване. В нарушение на материалния закон обаче съдът е възприел вариант от заключение на вещото лице, с което се допуска събаряне на съществуващите постройки в имота. Правната възможност за разпределение на ползването следва да се преценява като се съобразят притежаваните от всеки от съсобствениците жилищни сгради и постройки в дворното място, без оглед на тяхната законност или на бъдещи предвиждания за преустройството им. Необосновано решаващият състав е приел, че ползването на имота следва да се съобрази единствено с дяловете на съсобствениците. Поставеният за разглеждане въпрос за съдебната намеса при разпределение на ползването на съсобствен имот, в който са изградени различни допълнителни постройки от двамата съсобственици, които съществуват строежи и подобрения, следва да се разрешава съобразно изискванията на закона, но и с оглед претенциите на страните за възприетия от съда начин на ползване. В случая, дворното място е застроено в значителна степен от двамата съсобственици като единствения възможен достъп от вътрешната част на дворното място до лицето на имота е във варианта, посочен от вещото лице Р. (щрихован в зелено) в първоначалното й заключение, но с оглед възможностите за ползване на незастроената част и дяловете на съсобствениците, ползването следва да се разпредели по втория вариант, посочен в допълнителното заключение на вещото лице от 15.01.2008 г., при който А. И. Ч. ще ползва 245,50 кв. м. (в син цвят), а А. И. А. - 308,50 кв. м. (в червен цвят), с пътека с ширина 1.5 метра, необходима за общо преминаване на двамата съсобственици (щрихована в зелено) до улица "К". Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразно, с оглед на което следва да се отмени, а предявения иск бъде уважен, като се приеме втория вариант, посочен в допълнителното заключение на вещото лице, чиято скица от 10.01.2008 г. е неразделна част от съдебното решение, (лист 38), без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред настоящата инстанция от ищеца. Воден от изложеното и на основание чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение