Определение № 834 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3496/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. В. против решение №2770 от 7.02.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №9736 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, възз. II „Д“ състав, с което е отменено решение № 11726 от 14.06.2024 г. по гр. д. № 61867 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 85 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Б. В. срещу „Мидболкан инфрастракчурал проджектс“ ООД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.143, ал.2 и чл.146, ал.1 от ЗПП за признаване за установено, че клаузите на т.4.1 в частта за едностранното изменение на договора и на таксите, на т.6.2, б.“а“ и „б“ на т.7.1, на т.7.2 от договор за управление и поддръжка от 28.12.2007 г. сключен между страните, са нищожни поради неравноправност. Настоящият състав констатира, че с молба от 17.02.2026 г. адвокат Д. Х. П. от името на ищцата М. Б. В. е извършил отказ от предявените искове. Видно от пълномощно от 18.02.2026 г. М. Б. В. е упълномощила изрично адвокат Д. Х. да отправи такова волеизявление, както изисква разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК. Ето защо на основание чл.233 от ГПК производството подлежи на прекратяване, а въззивното и отмененото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение