Решение № 3510 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Смолян, чрез юрк. Карамучев срещу решение №1241 от 25.10.2025 г., постановено по адм. дело №109/2025 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова заповед № РД-0165/18.02.2025 г. като незаконосъобразна. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът С. В. М., чрез адв. Пенева, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Ответникът А. В. М. не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р., чрез адв. Караманолов, не оспорват касационната жалба и молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на С. В. М. и А. В. М. заповед № РД-0165/18.02.2025 г. на кмета на Община Смолян, с която на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е учредено в полза на Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р., възмездно и безсрочно право на преминаване през 51 кв.м. от имот с идентификатор [номер] по КККР на гр. Смолян, съсобствен между С. В. М. и А. В. М., което право на преминаване е по трасето, отразено в схемата - проект, неразделна част от заповедта. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо учредяване на сервитут по чл.192 ЗУТ, тъй като от съдебно-техническата експертиза е установено, че е налице действаща улична регулация, която обаче не е приложена и това налага учредяване на временен път по чл.190 ЗУТ. Изложени са съображения и за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК - липсата на мотиви за всички ограничения по ал.4 на чл. 192 ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение, довело и до неизяснена по категоричен начин фактическа обстановка досежно местоположението и обхвата на учредения сервитут по чл.192 ЗУТ с процесната заповед. В нарушение на служебното начало по чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 от АПК, съдът се е произнесъл по некомплектована в цялост административна преписка – липсва графичната част на оспорената заповед. Това съставлява съществен порок, тъй като обжалваната заповед не е приложена към административната преписка в цялост, а първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство, не е изискал схемата-проект, която е неразделна част от заповедта и се е произнесъл без категорично да е изяснено трасето на учредения сервитут. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е изготвила комбинирана скица, без да има данни вещото лице да се е запознало с графичната част към процесната заповед. Тази скица се базира на съвместени данни от КК от 2005г. и ПУП-ПР от 1983г., като трасето на правото на преминаване е означено „със зелен цвят“. Видно обаче от самата скица към заключението, със зелен цвят е отразен само малък участък, което не попада в служещият имот с идентификатор [номер] по КККР на гр. Смолян / улицата по действащия ПУП/, а в УПИ Х-761 /собственост на един от заявителите за учредяване на правото на преминаване/. Същевременно в открито съдебно заседание на 25.09.2025г., вещото лице в даденото устно заключение сочи, че трасето на правото на преминаване е означено в жълт цвят, но пък то включва и частта в зелено, тъй като е съобразил и уличната регулация. Същевременно вещото лице установява и различна площ на сервитута по отношение на имот с идентификатор [номер] по КККР /46кв.м./, а не вписаните в заповедта 51кв.м., за които е определено и обезщетението от комисията по чл.210 ЗУТ. Явно това разминаване също се дължи на липсата на графичната част на процесната заповед. Предвид изложеното и тъй като местонахождението на учредения сервитут е от съществено значение за преценката на законосъобразноста на оспорената заповед по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл.146 АПК, обжалваното решение се явява незаконосъобразно като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, и следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение