Определение № 2660 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. К. А. от [населено място], община Севлиево, обл.Габрово, действаща чрез процесуален представител адв.Е. Фичерова. Жалбата е срещу определение №2 от 05.01.2026г., постановено по адм. дело №408/2025г. на Административен съд – Габрово. С него е оставена без разглеждане жалбата на Г. К. А. против заповед №899 от 18.09.2025г. на кмета на Община Севлиево, в частта на т.1 от заповедта, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане делото на Административен съд София – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на Община Севлиево, с представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №2 от 05.01.2026г., постановено по адм. дело №408/2025г. на Административен съд – Габрово, е оставена без разглеждане жалбата на Г. К. А. против заповед №899 от 18.09.2025г. на кмета на Община Севлиево, в частта на т.1 от заповедта, и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд се е позовал на чл.159, т.1 от АПК. Приел е, че оспорената заповед е изрично изключена от съдебен контрол с разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК, тъй като заповедта е част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. Защитата срещу тях следвало да се осъществи в производството по обжалване на крайния индивидуален административен акт, с който ще приключи административното производство. Затова съдът е счел, че жалбата срещу заповедта е недопустима, тъй като е насочена против неподлежащ на оспорване акт. Обжалваното определение е правилно. Оспорената пред административния съд заповед №899 от 18.09.2025г. на кмета на Община Севлиево, в частта й по т.1, е издадена на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.14, ал.1, 2 и 7 от Закона за общинската собственост, чл.12, чл.16, чл.69, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, решение №144 от 29.07.2025г. и решение №138 от 29.07.2025г., и двете на Общински съвет – Севлиево. С нея е наредено да се открие процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за предоставяне под наем на недвижими имоти – общинска собственост, като т.1 от заповедта е за предоставяне под наем за срок от 10 години на земеделска земя от общинския поземлен фонд на 31 броя конкретно описани земеделски имоти. Предвид съдържанието на оспорената заповед, с нея се обявяват условията за участие в състезателно административно производство - публичен търг с явно наддаване, което състезателно административно производство приключва с издаването на индивидуален административен акт, с който се определя спечелилият търга участник. Така обжалваната заповед е изрично изключена от съдебен контрол с разпоредбата на чл.21, ал.5, изр.2 от АПК. Тези актове са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. Тяхното оспорване и защитата срещу тях следва да се осъществят в производството по обжалване на крайния индивидуален административен акт, с който ще приключи административното производство. При тази законова регламентация оспорваната заповед не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Доводите в частната жалба в голямата си част касаят съществото на спора, които не могат да бъдат разгледани в настоящото производство. Неправилно се твърди, че не била оспорвана само т.1 от заповедта, при положение, че оспорването на т.1 от заповедта е изрично посочено в последния абзац на представената молба на оспорващата от 29.12.2025г. Неправилно се твърди, че първоинстанционният съд посочил, че жалбоподателят следвало да защити правата си чрез обжалване на „прекратяването“. Такова нещо не е посочено в обжалваното определение, а в него е посочено, че на оспорване ще подлежи окончателният административен акт - заповедта на кмета за определяне на участник, спечелил публичния търг. Предвид последното са неоснователни и последните доводи в частната жалба за липса на ред за защита на правата му. Правата на частния жалбоподател ще бъдат защитени с възможността той да оспори крайния акт, с който ще приключи процедурата. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл.159, т.1 от АПК. Като е приел, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването й пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд – Габрово е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на направените от него разноски по делото – за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждането им е своевременно направено и е доказано. Липсва възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, а и заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер по Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова Г. К. А. следва да бъде осъдена да заплати на Община Севлиево сумата от 210евро за направени разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,