Решение № 3157 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 497/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР), подадени чрез пълномощник юрк. К. Райкова, срещу Решение № 37229 от 11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 836/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърлят като неоснователни и недоказани исковите претенция срещу МВР за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Ответникът - С. Г. С., [ЕГН], чрез процесуален представител адв.Константинова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на С. Г. С., който иска ответникът МВР да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 13 294.75 лв., както следва: 6 603 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 06.10.2022 г. – 18.04.2023 г.; 1 053 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 18.04.2023 г. – 08.06.2023 г.; 1 727 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 08.06.2023 г. – 01.04.2024 г. (всички представляващи разлика между дължимото възнаграждение за длъжността „Началник на сектор“ в ГДБОП и реално получаваното възнаграждение на заеманите изпълнителски длъжности, вследствие на отменена като незаконосъобразна заповед за преназначаване, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане); обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.; мораторни лихви върху посочените суми за периода от 20.02.2024г.- до датата на депозиране на искова молба. С обжалваното решение съдът е уважил частично исковете за имуществени вреди и изцяло иска за неимуществени вреди от С. Г. С. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Вредите са претърпени в периода 06.10.2022 г. – 18.04.2023 г., вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № 8121к-2711/22.03.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. АССГ е решил спора като е присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4927.00 лв., представляващи разликата във възнаграждението за изпълнявана от него ръководна длъжност и изпълнителска длъжност, на която е преназначен с отменената заповед, ведно с лихвата от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба и лихвата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно с лихвата от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба и лихвата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е установил следното: От фактическа страна е установено, че със заповед №8121К-6806/03.06.2021г. на Министъра на вътрешните работи С. Г. С. е назначен на длъжност Началник на сектор 02 „Данъчни престъпления и осигурителна система“ към отдел 06 „Митнически режим, парична, данъчна и осигурителна система“ при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП). Със заповед рег. № RB202004 – 001 -04/К – 24 от 10.02.2022 г. – т. 6 на Министъра на вътрешните работи е изменен щата на ГДБОП– МВР, като е съкратен сектор „Данъчни престъпления и осигурителна система“ към отдел 06 „Митнически режим, парична, данъчна и осигурителна система“, считано от 10.03.2022 г. и служителят е приел изпълнителската длъжност в СБОП – Кюстендил към отдел „Западен“. За преназначаването е издадена Заповед №8121к-2711/22.03.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която ищецът е преназначен от длъжност Началник на сектор 02 „Данъчни престъпления и осигурителна система“ към отдел 06 „Митнически режим, парична, данъчна и осигурителна система“ при ГДБОП на изпълнителска длъжност - „разузнавач“ IV степен в сектор „Борба с организираната престъпност“ – Кюстендил към отдел „Западен“ при ГДБОП-МВР. Заповед №8121к-2711/22.03.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е отменена с Решение № 1638/14.03.2023г. по адм. дело № 3675/2022 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 19/20.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № С-22/2023 г. на ВАС, Пето отделение. Със заповед №3286з-1047/27.03.2023 г. на Директора на ГДНП - МВР С. Г. С. е преназначен на изпълнителска длъжност „разузнавач“ IV степен в сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ към отдел „Икономическа полиция“ при ГДНП–МВР., а със Заповед № 3286з-1980/08.06.2023 г. на ГДНП - МВР С. С. е преназначен на длъжност Разузнавач I степен в сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ на отдел „Икономическа полиция“ при ГДНП - МВР. Считано от 08.06.2023г. до датата на подаване на исковата молба С. С. заема изпълнителската длъжност Разузнавач I степен в сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ на отдел „Икономическа полиция“ при ГДНП – МВР. В о.с.з. е разпитана като свидетел М. Е. С. - съпруга на ищеца. Същата заявява, че поради преместването от една длъжност на друга С. С. е преживял негативни емоции, изразяващи се в притеснение, тревожност, неудобство, несигурност и негодувание от неправомерното му преместване. По делото е прието заключението на вещо лице по назначена съдебно – икономическа експертиза (допълнен вариант от 02.10.25г.). Вещото лице е установило, че общата сума на разликите във възнагражденята на база по норматив (ОЗ плюс клас) за периода 06.10.2022 г. – 18.04.2023 г. е 4927,00 лв., за периода 18.04.2023 г. - 08.06.2023 г. е 1239,00 лв., а за периода 08.06.2023 г. - 01.04.2024 г. е 2421,00 лв. От правна страна, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение за имуществени вреди са налице само относно вредите, причинени от промяната на длъжността чрез отменената Заповед №8121к-2711/22.03.2022 г., които в приетата експертиза са изчислени на 4927,00 лв. Приел е за основателен и иска за неимуществени вреди като го е присъдил в цялост. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, издаден от административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Неоснователни са възраженията на МВР, че същото не е надлежен ответник в настоящото производство, тъй като ищецът е полагал труд към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ - МВР (ГДБОП) и съответно искът следва да бъде насочен срещу дирекцията. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка, докато главните дирекции, вкл. ГДБОП (чл. 38, т. 1, вр. с чл. 37 ЗМВР), са негови структурни звена и не притежават самостоятелна правосубектност. Поради това надлежен ответник по иска е МВР, в чиято структура се намира ГДБОП и от чието име възникват правата и задълженията по служебното правоотношение. Безспорно по делото е установено, че ищецът е претърпял имуществени вреди от преназначаването му със заповеди на Министъра на външните работи от ръководната длъжност „Началник на сектор 02 „Данъчни престъпления и осигурителна система“, отдел 06 „Митнически режим, парична, данъчна и осигурителна система“ при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ - МВР (ГДБОП), на изпълнителски длъжности в структурата на МВР, изразяващи се в разликата между възнаграждението, полагащо се на ръководната длъжност и възнаграждението, получавано на изпълнителската длъжност. Правилно съдът е констатирал, че предпоставките за уважаване на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са налице само относно преназначаването с отменената като незаконосъобразна Заповед № 8121к-2711/22.03.2022 г. – от Началник на сектор 02 „Данъчни престъпления и осигурителна система“ на Разузнавач IV степен в сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“, към отдел „Икономическа полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, като е приел, че другите две претенции на ищеца в размер 1 053 лв. в периода 18.04.2023г. - 08.06.2023г. и в размер на 1 727 лв. в периода 08.06.2023г. - 01.04.2024г. не могат да се обвържат в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед, тъй като същите са опосредени от издадени други актове на органа по назначаване, за които няма данни да са отменени. Следователно, правилно съдът е отхвърлил иска относно посочените две суми, бедно с лихвите към тях. За посочените суми не са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съответно обезщетение за тях не може да бъде присъдено. Относно присъденото с Решение № 37229 от 11.11.2025г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., настоящата инстанция намира, че съдът правилно е установил наличието на причинени неимуществени вреди, като е съобразил характера, интензитета и продължителността на търпените негативни преживявания и конкретните обстоятелства по делото, като е определил размера на обезщетението при приложение на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Мотивите относно така определения размер на обезщетение се споделят от касационната инстанция и на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 981.68 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение