Определение № 512 от 02.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2274/2019 г.

Производството е по чл.250 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 9327/04.11.2019г. от Й. В. С. за допълване на определение № 444 от 17.10.2019г. по ч.т.д. № 2274/2019г. на ВКС, I т.о. Молителката твърди, че липсва произнасяне по цялото й искане и по – конкретно за прогласяване нищожността, евентуално за обезсилване на определение от 13.02.2019г. по т.д. №65/2017г. на Видински окръжен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение намира молбата за неоснователна. Производството по делото е образувано по частна жалба на Й. В. С. срещу определение № 2102 от 24.06.2019г. по ч.т.д. № 2501/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната й жалба с вх. № 761/28.02.2019г., подадена по т.д. № 65/2017г. на Видински окръжен съд. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 от ГПК страната може да иска допълване на решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. На допълване подлежи само диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, но не и аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. С оглед на това в производството по чл.250 от ГПК не може да се иска пререшаване на спора по същество, независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания. В случая, с определението, чието допълване се иска, съставът на ВКС се е произнесъл по предмета на подадената частна жалба, като е потвърдил атакуваното определение на апелативния съд. Изложени са мотиви по всяко едно от оплакванията на частната жалбоподателка, включително са обсъдени и доводите й, че не обжалва определение на съда по несъстоятелността, а обжалва търг, завършил със сделка. Следва да се отбележи, че в настоящото производство по чл.274 ал.2 от ГПК, изобщо не подлежи на проверка валидността на определението от 13.02.2019г. по т.д.№65/2017г. на Видински окръжен съд, а само правилността на извода на САС относно допустимостта на подадената от Й. В. С. по същото дело частна жалба с вх.№761/28.02.2019г. С оглед на изложеното постановеното по настоящото дело определение не представлява непълен съдебен акт. В молбата за допълването му липсват оплаквания за непълно произнасяне от състава на ВКС, обективирано в диспозитива, а са налице само такива, че апелативният съд не е разгледал доводите за нищожност и недопустимост на определение от 13.02.2019г. на съда по несъстоятелността. Молителката фактически цели пререшаване на поставения от нея въпрос, но обстоятелството, че резултатът от обжалваното въззивно определение не я удовлетворява, не е основание за постановяване на нов съдебен акт. По тези съображения молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд