Определение № 150 от 02.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1229/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане на председателя на Окръжен съд - Плевен, с което е прекратено производството по внчд № 702/2016г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното производство е образувано в РС - гр. Плевен по частна тъжба на И. Ф. И. срещу А. Д. И. за престъпление по чл.148 във връзка с чл. 147 от НК. С разпореждане на съдията – докладчик по образуваното нчхд №1363/16г. по описа на РС-Плевен от 22.06.2016г. наказателното производство било прекратено на осн. чл. 250, ал.1, т. 2 от НПК. Недоволен от разпореждането останал частния тъжител И. И., който го обжалвал с частна жалба пред Окръжен съд- Плевен. По жалбата било образувано внчд № 702/2016г., като от 01.09.2016г. до 15. 11.2016г. всички съдии от състава на Окръжния съд на осн. чл. 29, ал. 2 от НПК са се отвели поради създадени служебни, а някои от тях – и поради лични взаимоотношения с жалбоподателя И. И.- практикуващ като адвокат в съдебния район на ОС - Плевен. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на функционалната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – окръжният съд в гр. Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,