Решение № 1460 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 565/2026 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, вр. с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от управителя П. и процесуален представител адвокат срещу решение №1148 от 4.12.2025г., постановено по преписка №КЗК-931 по описа за 2025 година на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което се отменя решение № D49102036/10.10.2025 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Ямбол /„ВиК“ ЕООД - Ямбол/ за определяне на изпълнител в процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Приемане, транспортиране и оползотворяване на утайки от Пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) към „ВиК“ ЕООД гр. Ямбол”, открита с решение № F713105/14.08.2025 г. на възложителя, с УНП 00176- 2025-0013 в ЦАИС ЕОП и е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап последно законосъобразно действие, съобразно мотивите на решението на КЗК. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на КЗК, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди се и вътрешна противоречивост на мотивите на КЗК и се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора като се отхвърли подадената от „Биоцвет“ ЕООД жалба. Не се оспорва подадената от другия касатора касационна жалба.

2. Втората е подадена от ДЗЗД „Сориком-Ямбол“, представлявано от И. М. и процесуален представител срещу същото решение на КЗК и е на основанията по чл.209 т.3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост за отмяна на постановения акт на КЗК. Развиват се много подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението на КЗК и постановяване на решение по същество - отхвърляне на жалбата на „Биоцвет“ ЕООД.

„Биоцвет“ ЕООД, представлявано от управителя Й. и процесуален представител адвокат Макавеев оспорва подадените касационни жалби. Счита решението на КЗК за правилно и иска да бъде оставено в сила. Поддържа и недопустимост на първата касационна жалба – на „В и К“ Ямбол, поради липса на доводи за неправилност на решението на КЗК. Излагат се много подробни мотиви в писмен вид, които се поддържат и в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Възражението за недопустимост на касационната жалба на първия касатор - „В и К“ Ямбол е неоснователно, предвид изложените оплаквания в нея, които в достатъчна степен дава възможност за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция.

По същество са основателни по следните съображения:

Предмет на контрол пред Комисията за защита на конкуренцията по жалба от „Биоцвет“ ЕООД, гр. Ямбол е било решение № D49102036/10.10.2025 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Ямбол /„ВиК“ ЕООД - Ямбол/ за определяне на изпълнител в процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Приемане, транспортиране и оползотворяване на утайки от Пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) към „ВиК“ ЕООД гр. Ямбол”, открита с решение № F713105/14.08.2025 г. на възложителя, с УНП 00176-2025-0013 в ЦАИС ЕОП. Комисията за защита на конкуренцията е разгледала оплакванията на жалбоподателя / класиран на второ място/ срещу класирания на първо място, приела е по-голяма част от тях за неоснователни, но е установила, че избрания за изпълнител ДЗЗД „Сориком Ямбол“ не отговаря на условията за подбор само по отношение на едно изискване – не е предложил дейности по „същинско оползотворяване“ на отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците. Поради което е отменил решението за класиране и избор на изпълнител и е върнал преписката на възложителя за отстраняване на участника.

Решението е неправилно. Няма допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.209 т.3 пр.2 от АПК, както се твърди в двете касационни жалби. Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла в рамките на възложената й със Закона за обществените поръчки компетентност.

Налице са другите две нарушения на чл.209 т.3 пр.1 и пр.3 от АПК – необоснованост и нарушение на материалния закон.

С решение № F736128/27.08.2025 г. на управителя на „ВиК“ ЕООД – Ямбол е открита на основание чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Приемане, транспортиране и оползотворяване на утайки от Пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) към „ВиК“ ЕООД гр. Ямбол“, с УНП 00176-2025-0013 в ЦАИС ЕОП. С решението за откриване на процедурата са одобрени Обявлението за поръчка и документацията за участие. С всички условия за участие в процесната процедура. Възложителят е определил помощен орган за разглеждане на предложенията, който е обективирал работата си в протоколи. Извършил е класиране, за което е изложил подробни и ясни мотиви във всички аспекти като е определил на първо място – ДЗЗД „ Сориком Ямбол“ /настоящ касатор/, а на второ място „Биоцвет“ ЕООД / ответник по касация/. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че, предвид жалбата на втория класиран, е налице само един пропуск в предложението на ДЗЗД. С пространни мотиви, свързани с приложение на Закона за управление на отпадъците, КЗК е посочила, че предложените от този участник дейности, свързани с изискването на възложителя за приемане, транспортиране и оползотворяване на отпадъците, не отговарят на „същинско оползотворяване“ на отпадъците, поради което не са изпълнени условията на обществената поръчка и участникът е следвало да бъде отстранен.

Тези, накратко, изводи на Комисията за защита на конкуренцията влизат в противоречие както с изискванията на възложителя, така и с законовите разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Видно конкретно от §1 т.13 от ЗУА и целия закон същият борави със законовото определение „оползотворяване“, няма определение „същинско“ или „несъщинско“. Такова понятие е вмъкнато в решението на КЗК по недопустим начин като стеснява възможностите за дейности по оползотворяване на отпадъците. Видно изрично от посочената разпоредба същата дори не съдържа изчерпателен списък на дейностите по оползотворяване, което означава, че може да има и други дейности, извън този списък, стига същите като краен резултат да водят до надлежна преработка по начин, който гарантира намаляване на отпадъчния отпечатък. Няма спор от фактическа страна, че предложените от ДЗЗД дейности, свързани с обработването на утайката, създаване на биомаса и използването й в и на място, което е собственост на единия от участниците в ДЗЗД покриват изцяло изискванията на възложителя в тази част на условията за участие в процедурата на обществената поръчка. Съгласно §1 т.13 от ЗУО – Оползотворяване е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които биха били използвани за изпълнението на определена функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Неизчерпателен списък за дейностите по оползотворяване се сдържа в Приложение 2 от R1 до R13. Спорът, поставен от КЗК е относно законовата възможност „оползотворяване“ на отпадъка и е допуснато нарушение на материалния закон, стеснявайки хоризонта за възможността да се оползотворят отпадъците, при изрична възможност в закона за неговото разширяване, за да се даде възможност под всякаква форма да се прави преработка, която да намали количествата и да се оползотворят същите за висока степен на намаляването им, каквито са и законовите разпоредби и изисквания на Закона за управление на отпадъците.

Поради което следва да се приеме, че участникът, класиран на първо място – ДЗЗД „Сориком Ямбол“ е отговорил на всички изисквания на възложителя, както правилно е било прието в протокола на помощния орган, който извод е бил възприет и от възложителя, за да издаде крайния си акт за определяне на изпълнител, по правилата на Закона за обществените поръчки.

Достигайки до друг извод, Комисията за защита на конкуренцията е допуснала нарушение на материалния закони необоснованост, поради което решението следва да бъде отменено. Следва да се постанови решение по същество, с което се отхвърли подадената жалба на „Биоцвет“ ЕООД.

Двамата касатори не са претендирали разноски.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение