Решение № 78 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 657/2014 г.

Решение № 78 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 657/2014 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 430 от 15.11.2012 г. постановено от Смолянски окръжен съд по гр. д. № 141/2012 г., с което е потвърдено решение на Чепеларски районен съд по гр. д. № 208/2009 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р. - К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р., че [фирма] е собственик по договор за покупко-продажба на УПИ IV в кв. 9 по плана на [населено място], [община], с площ 3140 кв. м., заедно с построените в него заслон за овце - монолитна сграда с площ 590 кв. м. и силажна яма. С определение № 69 от 20.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване от съдилищата на правния въпрос дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994 г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата. Касационна жалба е подадена от адв. Н. П. - особен представител на Р. Г. Р.. В нея се поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка досежно относимостта на заповедта на Областния управител към предмета на настоящия спор като застъпеното в обжалваното решение разбиране противоречи на това, изразено по същото дело спрямо част от спора, за която е налице влязло в сила решение. Касационна жалба е подадена и от ответниците по иска Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С. и С. Г. Р. -К. чрез пълномощника им адв. Н.. В тази жалба се изтъква същото процесуално нарушение на съда, свързано с преценката на правното значение на заповедта за нищожност на търга спрямо настоящия спор. Ответникът по жалбите [фирма] в писмените си отговори и чрез упълномощения си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] против осем физически лица, явяващи се наследници на А. С. Р.. Ищецът черпи правата си върху описаните в исковата молба два имота: УПИ IV в кв. 9 и УПИ II в кв. 9 по плана на [населено място] от договори за покупко-продажба, както следва: УПИ IV е закупен през 2007 г. от [фирма], УПИ II е закупен през 2008 г. от Р. К. и Е. К.. Продавачите по договорите са придобили имотите от лица, които са закупили сградите при проведен на 29.03.1994 г. търг на ЛС на ТКЗС -Ч., а впоследствие са придобили и земята. На ответниците, като наследници на А. С. Р., е възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ върху парцел II и парцел IV в кв. 9 по плана на [населено място], без построените в тях сгради. Правото на възстановяване е признато през 2002 г. с решение на съда по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. В първото въззивно производство пред Смолянски окръжен съд по гр. д. № 483/2010 г. е представена Заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Пловдивска област, с която е прогласен за нищожен търга, проведен на 29.03.1994 г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС-Ч.; сключения въз основа на него договор за покупко-продажба от 31.03.1994 г. между Ликвидационния съвет и [фирма] за продажба на краварник № 1; както и нотариален акт от 1995 г. за продажба на застроено и незастроено място - парцел II-кравеферма, в кв. 104 по плана на стопански двор на бившето ТКЗС - [населено място]. С решението в първото въззивно производство - по гр. д. № 483/2010 г. Смолянски окръжен съд е отхвърлил предявения иск. Приел е, че след като търгът, при който праводателите на ищеца са закупили имотите, е обявен за нищожен поради нарушения в процедурата по провеждането му, то сключените договори въз основа на търга са също нищожни и ищецът не е могъл да придобие собствеността върху двата имота. Решението е обжалвано от ищеца [фирма]. С определение № 44 от 18.03.2011 г. по гр. д. № 263/2011 г. на ВКС, I г. о. е върната касационната жалба в частта й относно УПИ II от кв. 9 на основание чл. 280, ал. 2 ГПК; определението е потвърдено от друг тричленен състав на ВКС и по този начин решението по установителния иск за собственост на УПИ II в кв. 9 е влязло в сила. С решение № 142 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на Върховния касационен съд, I г. о. е отменено решението на Смолянски окръжен съд относно УПИ IV в кв. 9 по плана на [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания ответниците по иска да вземат становище по възраженията на ищеца за неотносимост на заповедта на областния управител и липсата на доказателства за влизането й в сила. При новото въззивно разглеждане Смолянски окръжен съд е събрал нови писмени доказателства и изслушал становищата на страните съгласно дадените указания. Видно, че за издаване на заповедта от 13.01.1999 г. Областният управител е бил сезиран с молба от С. И. М., А. И. К. и Н. М. М. - лица, претендиращи възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху продадения на [фирма] имот УПИ II-кравеферма. Приложени са решения на Върховния административен съд, тричленен и петчленен състав, постановени по жалба срещу заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожността на търга. С окончателното решение от 03.10.2000 г. по гр. д. № 1279/2000 г. на петчленен състав на ВАС жалбата срещу заповедта е отхвърлена. Участници в административното производство са [фирма] - П. и Областният управител на област С.. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител е влязла в сила, но тя не е относима към предмета на делото. П. на ищеца Б. З. не е участвал в производството и спрямо него не се разпростират пределите на силата на присъдено нещо на решението. Според съда заповедта касае единствено търга в посочената част, с която е обявен за купувач [фирма] и с него е сключен договор за посочения в заповедта имот. При тези изводи съдът е препратил към решаващите мотиви на първата инстанция за уважаване на иска. Според тях ищецът е собственик на имота по силата на договорите за покупко-продажба, а ответниците не са собственици, защото наследодателят им е притежавал общо 2,5 дка от три отделни имота и няма доказателства, че точното им местоположение е в стопанския двор на ТКЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по двете касационни жалби поради противоречиво разрешаване на правния въпрос дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994 г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата. Както бе изтъкнато по-горе във влязлото в сила решение по гр. д. № 483/2010 г. на Смолянски окръжен съд относно УПИ II в кв. 9 е прието, че са нищожни всички договори, сключени в резултат на търга от същата дата с други купувачи, а не само с посочения в нея [фирма]. Настоящият състав намира за правилна практиката в обжалваното решение на Смолянски окръжен съд. В заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Пловдивска област ясно е конкретизиран обхвата й - прогласява се за нищожен търга, проведен на 29.03.1994 г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС -Ч., при който е сключен договор за покупко-продажба от 31.03.1994 г. между Ликвидационния съвет и [фирма] относно краварник № 1 в стопанския двор на бившето ТКЗС - Ч. Нищожността е най-тежкия порок на правните сделки и поради това е недопустимо разпростиране действието на заповедта за обекти и спрямо договори, които не са посочени в нея, само поради факта, че търгът за придобиването им е проведен на същата дата. При горното разрешение изводът на въззивния съд за неотносимост на заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Пловдивска област към договора, сключен от праводателя на ищеца, е законосъобразен. С посочената влязла в сила заповед е прогласена нищожност на търг и съответно на договор за покупка на недвижим имот, който се намира в [населено място] и е придобит от [фирма], т. е. липсва каквато е да е връзка с процесния имот - силажна яма в [населено място] и лицето, което го е закупило при търга от 29.03.1994 г. - [фирма], представляван от Б. Ю. З. В касационните жалби липсват други доводи за неправилност на решението извън тези, касаещи значението на заповедта за прогласяване нищожност на търга спрямо настоящия спор, поради което и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК съставът на ВКС не дължи произнасяне по правилността на останалите съображения на въззивния съд, обусловили уважаването на иска. Поради изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила. В полза на ответника по жалбите [фирма] следва да се присъдят направените разноски в касационното производство, възлизащи на 2700 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение