Определение № 492 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 244/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. В. срещу Решение № 445/ 14.11.2011 г. по гр.д.№ 369/11 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено Решение № 702/ 09.12.2010 г. по гр.д.№ 2607/09 г. на Кюстендилския районен съд, с което е уважен предявеният от Е. Ж. В. и Р. П. В. против касатора иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] чифлик, [община] наследодателят на ищците- Ж. К. В. е бил собственик, на основание давностно владение, основаващо се на писмен договор от 25.12.1948 г., на нива с площ от 1,5 дка в местността “Д.-М. в.” в землището на [населено място] чифлик, от които 778 кв.м. понастоящем попадат в имот пл.№ *, за който е отреден УПИ * в кв.15 по плана на [населено място] чифлик. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е постановено по искова претенция, лишена от правен интерес- доколкото между страните по делото не е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към момента на масовизацията, тъй като от страна на ответника не е заявена претенция за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, а същият поддържа, че в периода след 1955 г. имотът винаги е бил собственост на наследодателя му, респ. негова собственост. При условията на евентуалност са изложени и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по касационната жалба- Е. Ж. В. и Р. П. В. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано. Поддържат, че обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Посочват изрично, че ответникът не е заявявал собственически права върху спорния имот към момента на обобществяването му, с оглед на което не може да оспорва легитимацията на ищците като възстановени собственици, чиито права произтичат от проведена реституция по ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде допуснато, доколкото касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и предвид наличието на вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Според задължителните постановки, обективирани в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на производството, следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, независимо дали касационната жалба съдържа оплаквания за нищожност или недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт. Следва да се има предвид и това, че в случая е налице изрично позоваване от страна на касатора на липсата на правен интерес за ищците от предявения иск предвид липсата на спор за материално право между страните по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се съобрази, че предмет на специалния установителен иск за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяването, че даден земеделски имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на обобществяване на имота чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, неправомерно отнемане, одържавяване по ЗТПС и т.н. Правен интерес от предявяване на такъв иск е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза, при което изходът на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ определя кръга от лица, на които органът по поземлената собственост следва да възстанови собствеността върху имота /ТР № 1/97 г., гр. д. № 11/97 г., ОСГК/. Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде допуснато предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо, като на касатора се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение