Определение № 2318 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3843/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на Д. П. Г. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Т. Ц. касационна жалба с вх.№ 5839 от 21.08.2025 г. срещу решение № 168 от 21.07.2025 г., постановено от Окръжен съд Ловеч по в.гр.д. № 169/2025 г. по описа на същия съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Община Тетевен искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за установяване право на собственост и предаване владението върху 70 кв.м. придаваеми от тротоара на [улица]към югозападната част на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], и за осъждане на Община Тетевен да премахне изградените върху процесната придаваема част тротоар и метален навес - спирка. Касаторът счита, че изводите на въззивния съд за неприложена регулация се необосновани и в противоречие с издаването на нотариален акт за имота и с извършените разпореждания, както и със съгласието на Община Тетевен с изменението на кадастралната карта, извършено през 2009 г. Незаконосъобразни били мотивите за отхвърляне на негаторния иск, въпреки установените нарушения при поставянето на металния навес – спирка. В изложението към касационната жалба са формулирани следните правни въпроси, по които се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане до касационен контрол, без да се обосновава която и да е от посочените хипотези: 1. Дали изричното непосочване на един урегулиран поземлен имот като такъв с „неуредени регулационни отношения“ в нотариален акт и скица дава основания да се приеме, че УПИ е с уредени регулационни отношения; 2. Дали при изразено съгласие с изменение на КК и КР заинтересованата страна има основание да предявява претенции за собственост върху частта от поземления имот, която е била предмет на това изменение.; 3. Дали страната, дала съгласие за изменение на КК и КР, което съответства на изменението на регулационния план, има основание да оспорва изменението на регулационния план и на кадастралната карта; 4. Ако едно съоръжение е поставено в чужд имот в нарушение на законовите изисквания, пречи ли то на собственика на имота да упражнява в пълен обем правата си. Касаторът поддържа и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Ответникът по касационната жалба я оспорва в писмен отговор. Третото лице помагач не изразява становище. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Пренесеният пред въззивния съд спор е по предявени от Д. Г. искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС. Прието е следното от фактическа страна: Ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Имотът е бил обособен като парцел * от кв. 75 с площ от 1 320 кв.м. в регулационния план от 1938 година на [населено място]. В последващия регулационен план от 1964 година, одобрен със Заповед № 3791/ 1964 година, действащ и към настоящия момент, имотът е отразен като част от имот с планоснимачен № *, целият с площ 1680 кв.м., и е обособен в парцел (УПИ) * от кв.32. От имот с пл.сн.№ * е обособен още един парцел *. Със Заповед № 63 от 25.01.1968 година е утвърдено сливането на парцел * и *, кв. 32 по плана на [населено място], в един парцел и разделянето му на три парцела №№ *, * и *. Съществуващата стара ограда на процесния имот съвпадала по местоположение със старата имотна граница на имот пл.№ * по отменения кадастрален план към действащия регулационен план. Регулационните граници на трите парцела били изместени на юг от имотните граници, като към ПИ с идентификатор № *** била придадена спорната част. Тази промяна е нанесена в кадастралната карта през 2009 година със Заповед № КД – 14- 11-211/ 14.09.2009 г. като според това изменение имотът е променил площта си от 1 502 кв.м. на 1 525 кв.м. Процесната площ от 70 кв.м. е заключена между кадастралния и регулационния план в южната част на имота. От събраните по делото гласни доказателства и от заключенията на СТЕ на инж. К. и арх. Д. К. се установявало, че съществуващата стара ограда на процесния имот съвпада по местоположение със старата имотна граница на ПИ * по отменения кадастрален план към действащия регулационен план, а оспорваната ивица, заета от тротоар, е била придаваема част към УПИ * в кв. 32. Съдът посочил, че при преценяване отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове следва да се установи дали е била приложена регулацията към момента на влизане в сила на ЗУТ, тъй като съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си, а за неприложените дворищнорегулационни планове отчуждителното действие се прекратява. В случая липсвали безспорни доказателства за прилагането на измененията на регулационния план от 1964 година. Придаваемата част е заета едва през 2022 г. След изложения анализ съдът направил извод, че ищецът не е собственик на процесната част от 70 кв.м., поради което и негаторният иск е неоснователен. С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не противоречие с практиката на ВКС, напр. решение № 122 от 06.06.2014 г. по гр.д. № 6600/2013 г., І г.о., съгласно която при спор за собственост върху част от имот, за която се поддържа, че е била придадена по регулация към съседен имот, в тежест на лицето, което твърди, че регулацията е била приложена, е да докаже това. Твърдението може да бъде доказано чрез представяне на писмени доказателства за заплащане на дължимите суми за придадените към имота части или чрез изслушване на експертиза за установяване на този факт. В този смисъл липсата на отбелязване в нотариалния акт, че сметките по регулация не са уредени, не съставлява доказателство за заплащането им. В съответствие с тази практика въззивният съд е изложил, че не е доказано извършено заплащане на придаваемо място. В случая следва да се посочи, че няма данни за придаване на процесното място по регулация, тъй като със заповедта от 1968 г. за изменение на регулацията е утвърдено сливането на парцели * и *, кв. 32 по плана на [населено място] в един парцел и разделянето му на три парцела; липсва изявление на административния орган за придаване по регулация на процесната част, която е била тротоар към съществуващата улица. Заповедта се отнася само до обединяването на двата парцела и разделянето им на три нови парцела, съобразно което е извършена делбата на имота, за който те са отредени. Вторият и третият въпрос не са обсъждани от въззивния съд, поради което за тях не е налице общата предпоставка за допускане до касация. Постоянната съдебна практика е разяснила същността на кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Той обхваща кадастралната карта и кадастралния регистър и съдържа данни както за техническите характеристики на имотите, така и правото на собственост и другите вещни права и титуляра му. /чл.30, ал.2, т. 2 и 3 от ЗКИР/. Кадастралната карта следва да отразява действителното право на собственост, но отразяването в кадастъра не създава и не изменя вещни права, затова при спор за материално право решението по чл. 54, ал.2 ЗКИР е основание за изменение на кадастралната карта и заснемане на имота, според установеното от съда. Четвъртият въпрос е разрешен от съда в съответствие със задължителната практика на ВКС. По реда на чл.109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. Съгласно тълкуването на закона, направено с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015г. ОСГК на ВКС, за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Разрешението, дадено от въззивния съд по поставените въпроси, е в съответсвие с посочената задължителна практика на ВКС. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Касаторът дължи на насрещната страна направените от нея разноски за касационното производство в размер на 920,33 евро (равностойност на 1800 лева). Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение