Решение № 27 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г.

Решение № 27 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1075 от 12.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 26.03.2009 г. по гр. дело № 2361/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, II-б отделение, с което е оставено в сила решението от 03.01.2008 г. по гр. дело № 11506/2007 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав за отхвърляне на предявения от касатора Ж. Ц. Д. срещу О. - Нови Искър иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване собствеността на наследниците на К. С. Д. върху ливада с площ 25 дка, находяща се в м. "Д. ливади", землището на [населено място], кв. Г., при съседи: от три страни-кория на К. Н. И., В. Г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото разрешението на процесуалноправния въпрос, касаещ предмета на доказването по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и кръга на доказателствата, изброени примерно в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, противоречи на решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК /№ 211 от 09.06.2010 г. по гр. дело № 212/2009 г., I г. о. и № 223 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 205/2009 г. II г. о./. С жалбата се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд или уважаване на предявения иск. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че ищецът /касатор/ не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на твърдяното придобивно основание, по силата на което неговия праводател К. Д. е станала собственик на спорния имот, а именно наследствено правоприемство. Прието е, че в представеното копие от описна книга за внесени в ТКЗС имоти, не са индивидуализирани по местност и населено място внесените от К. Д. през 1957 г. ливади. Посочено е, че доказателствата, които установяват права на собственост пред общинските служби по земеделие, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ имат доказателствена стойност само в административното производство пред тях, но не и в настоящото исково производство. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че жалбата срещу въззивното решение е основателна поради следните съображения: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване са постановени множество решения на тричленни състави на гражданската колегия на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, които се обхващат от понятието "задължителна практика" по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С тях най-общо се приема, че принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС към патримониума на определено лице се доказва съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ освен чрез документи, удостоверяващи факта на придобиване посредством определен способ в предвидената форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/, така и чрез съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота извършени преди образуването на ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в стопанството и са съставени именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/, които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост. Втората група доказателства не съдържат данни и не удостоверяват по категоричен начин придобивния способ, посредством който наследодателят е придобил собствеността, но доколкото в закона изрично е предвидено, че удостоверяват принадлежността на правото на собственост към релевантния момент, без да е необходимо да се представят и други доказателства за този факт, практиката на ВКС последователно приема, че установяването на придобивното основание в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не е предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността. Макар и описната книга за внесените в ТКЗС имоти да не е посочена сред примерно изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ документи, които съставляват индиция за наличието на собственически права на лицето, което е внесло земеделска земя в кооперативното стопанство към регламентирания от закона минал момент, следва да се приеме, че тази книга по начало представлява писмено доказателство, годно да удостовери факта на притежаването на правото на собственост върху земята към момента на кооперирането. С оглед характера на писмените доказателства, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и на обстоятелството, че същите са достатъчни за установяване на релевантния факт относно принадлежността на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, неправилно Софийският градски съд е приел, че по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ следва да се установява и конкретното правно основание, по силата на което наследодателят на ищеца-касатор е придобил правото на собственост върху процесния имот - в случая настъпило наследствено правоприемство в лицето на К. С. Д. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел още и че в представеното копие от описна книга за внесени в ТКЗС имоти, внесените от К. Д. през 1957 г. ливади не са индивидуализирани по местност и населено място. Действително, в този си вид приетият като доказателство в първоинстанционното производство документ съдържа данни за трите имена на лицето, внесло в ТКЗС съгласно протокол № 11 от 26.05.1957 г. земя, инвентар и работни и продуктивни животни, но в графа 4 на раздел 2 "В. з." не е отразена местността, в която се намират вписаните ливади с площ 20.2 дка, а и няма информация относно населеното място, в землището на което са се намирали земеделските имоти. След като е очевидно, че представеният документ съставлява официално заверена от общината извадка /част/ от книга /регистър/, съдържаща данни за множество лица, внесли земеделски земи, инвентар и животни в ТКЗС, решаващият спора съд във въззивното производство е следвало и служебно да установи за кое населено място се отнася книгата чрез вещо лице, което да извърши проверка в СО Район Нови Искър, а при необходимост и в Държавен архив-С., в чийто фонд се води съответната архивна единица. Допуснато е съществено нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) в разрез с указанията по т. 10 от т. р. № 1/2000 г. и т. 11 от т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В обобщение, обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. първо и второ ГПК и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.