Определение № 14 от 28.10.2009 г. на ВКС по д. № 2389/2008 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба от 06.10.09г. на П. Е. П. за присъждане на направените разноски пред въззивната и касационната инстанция, за които съдът е пропуснал да се произнесе. Ответницата в производството М. Н. оспорва молбата. Счита, че молбата е недопустима, тъй като е просрочена, евентуално - че е неоснователна, тъй като разноски за касационната инстанция нито са били направени, нито са своевременно поискани. Върховният касационен съд, състав на I г.о., намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Решението на ВКС по съществото на правния спор е постановено на 25.09.09г., а молбата е подадена на 06.10.09г. Разгледана по същество, тя е частично основателна. С решение №700 от 25.09.09г. по настоящото дело е обезсилено решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ и е прекратено производството по него. Въззивното решение е отменено в частта по иска с правно основание чл.108 от ЗС и той е отхвърлен. С оглед изхода на делото, съставът на ВКС е бил длъжен да се произнесе и по искането на ответниците за присъждане на разноски за въззивното производство, направено своевременно с писмената защита пред въззивния съд. Такова произнасяне липсва, ето защо то следва да се извърши с настоящото определение. Пред въззивната инстанция ответниците са направили разноски в размер на 50 лв. - държавна такса, както и 1000лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 10.01.2007г. с адвокатите Ч. и Н. Следва да бъде присъдена сумата от 550 лева, тъй като се дължи възнаграждение само за един адвокат. За касационното производство молителят е направил разноски в размеро на 553 лв., представляващи внесена държавна такса, но те не следва да бъдат присъждани, защото не са били поискани преди приключване на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I ГО,