Определение № 130 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 179/2023 г.

Производството е по чл. 613а, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК. Синдикът на „Билдинг Рисорт“ ЕООД обжалва определение № 795 от 06.12.2022 г., постановено по т.д. 765/22 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба вх. № 14 615/30.06.2022 г., п.к. 28.06.2022 г., с което е одобрена сметка за разпределение, съставена по реда на чл. 717 д, ал.2 ТЗ от синдика на „Орфеас“ ООД, в несъстоятелност, обявена в Търговския регистър на 17.03.2022 г. Излага съображения, че определението, постановено по реда на чл. 729, ал. 3 от ТЗ подлежи на обжалване от длъжника. Той бил синдик на „Билдинг Рисорт“ ЕООД, което дружество притежавало 50 % от капитала на длъжника „Орфеас“ ООД. Счита, че след като органите на длъжника са с прекратени правомощия, то „Билдинг рисорт“ ЕООД, като лице, притежаващо част от капитала и участващо в Общото събрание на съдружниците може да извърши процесуални действия по обжалване на сметката за разпределение, с цел запазване и правилно разпределение на масата на несъстоятелността. Счита, че на основание чл. 635, ал. 3 от ТЗ може да извършва действия от името на дружеството – длъжник, тъй като освен органите на управление (чийто правомощия са прекратени), то дружеството – длъжник има и Общо събрание на съдружниците, което също можело да упражнява правомощията на длъжника. Излага съображения, че съдът при разпределение на получената от продажба на недвижими имоти сума, не бил съобразил, че следва да намали вземането на „Голд инвест Сливен“ ООД, което е получило вземанията на „КТБ“ АД, със стойността на сума, с която било извършено прихващане. Вземането на „Голд инвест Сливен“ ООД в общ размер от 3 050 676,65 лв, като правоприемник на „КТБ“ АД /н/ не можело да се приеме за безспорно, поради наличието на висящо производство по подаден иск за установяване съществуване на неприето или несъществуване на прието вземане. От кредитора „КТБ“ АД бил подаден иск на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 то ТЗ срещу приетите вземания от кредитора А. В. Г., като било образувано т.д. 1858/21 г. по описа на СГС, ТО, VI- 9 състав. С постановеното по делото решение съдът бил отхвърлил иска на „КТБ“ АД за установяване по отношение на „Орфеас“ ООД и А. В. Г., гражданин на Русия, че не съществуват вземанията на последния от „Орфеас“ ООД в общ размер 462 138,13 лв, от които цена на вземане по договор за цесия от 04.11.2014 г., сключен между А. В. Г., като цедент и „Орфеас“ ООД като цесионер и анекс към него от 21.04.2016 г. в размер на 192 000 евро в левовата равностойност на 375 519,36 лв, ведно с начислените обезщетения за забава от 22 979,20 евро с левова равностойност 44 943,41 лв, за периода от 17.05.2016 г. до 20.07.2017 г. и 1 656,64 евро с левова равностойност 3 240, 11 лв за периода 21.07.2017 г. до 20.08.2017 г. разноски 15 486,75 лв, сторени в заповедното производство по гр.д. 26 535/16 г. по описа на СРС. „Орфеас“ ООД и А. В. Г. били сключили договор за прехвърляне на вземане от 04.11.2014 г. Цедентът Г. бил прехвърлил на „Орфеас“ ООД притежаваното от него вземане за получаване на сума в размер на 256 000 евро, възникнало на основание договор за паричен влог. За прехвърлянето бил уведомен „КТБ“ АД. С тази сума според „КТБ“ АД не можело да се извършва прихващане, поради наличие на основанията съгласно чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН. Това прихващане не било отразено от кредитора „КТБ“ АД. Частният жалбоподател оспорва, че било извършено прихващане. Излага съображения, че с прихващането ще се увреди масата на несъстоятелността на „Орфеас“, тъй като нямало да постъпят средства. „Билдинг рисорт“ ЕООД бил кредитор на „Орфеас“ ООД, тъй като е съдружник и освен това притежавал вземания на основание договори за заем. Подробно описва вземанията си. Синдикът на „Орфеас „ООД не бил изпълнил задълженията си да предаде на съда данни за всички задължения. Счита, че интересът на длъжника следва да бъде защитен от лицето, притежаващо значителен дял от капитала му. Моли да се отменят обжалваните определения и да се върне делото за ново разглеждане с указания за отмяна на сметката за разпределение. Считайки, че производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, частният жалбоподател излага допълнително съображения, като формулира правни въпроси: Съществува ли възможност интересите на длъжника в производството по несъстоятелност да бъдат защитени и съответните процесуални права да бъдат упражнени от съдружник, притежаващ значителен дял от капитала на същия в хипотезата на чл. 729, ал. 3 от ТЗ, а именно обжалване на определение, с което се осребрява сметка за разпределение по чл. 717 д, ал.2 вр. чл. 718, ал. 4 от ТЗ? Ответникът по частната жалба „Голд Инвест Сливен“ ООД я оспорва. Счита, че определението не подлежи на касационно обжалване. Определението било правилно, защото „Билдинг рисорт“ ЕООД не бил легитимиран да обжалва сметката за разпределение. Нямало подадено възражение от него. Синдикът на „Орфеос“ ООД не е подал отговор на частната жалба, въпреки връчения му препис. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на жалбоподателя на 08.12.2022 г., а жалбата е подадена на 14.12.2022 г. Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. В случая, макар към частната жалба да е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че определението на Апелативен съд -София по ч.т.д. 765/22 г., не представлява акт, визиран в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя и същото е преграждащо търсената защита, като на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Следователно правилата за касационното производство не са приложими. Софийски апелативен съд е бил сезиран с частна жалба от синдика на „Билдинг рисорт“ ЕООД срещу определение № 261656/20.6.2022 г. по т.д. 6756/16 г., СГС, VI-17 състав, с което е одобрена частична сметка за разпределение. С оглед тази частна жалба е постановено обжалваното в настоящето производство определение № 795 от 06.12.2022 г. по ч.т.д. 765/22 г., АС – София, ТО. С него Апелативният съд е приел, че жалбоподателят не е легитимиран да обжалва сметката за разпределение. С оглед нормата на чл. 729, ал. 3, изр. 1 от ТЗ определението за одобряване на сметката за разпределение може да се обжалва само от страната, която е подала възражение срещу сметка за разпределение, което е абсолютно положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба. Липсата на възражение има за своя последица недопустимост на обжалване на определението на съда, с което сметката е одобрена. В случая, жалбоподателят не бил подал възражение в преклузивния срок. Посочено е, че молба вх. № 281684 от 18.04.2022 г. п.к. 11.04.2022 г., в която евентуално може да се приеме, че са формулирани възражения, била извън посочения срок. Сметката за разпределение не била отменена или изменена, поради което не било налице изключението по чл. 729, ал. 3, изр. 2 от ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че от основно значение за определяне допустимостта на частната жалба е да се определи качеството на лицето, обжалващо частичната сметка за разпределение, тъй като съгласно чл. 728 от ТЗ, легитимирани да обжалват определението за одобрение на сметка за частична сметка за разпределение, постановено от съда по несъстоятелността, на основание чл. 729, ал. 1 са: длъжникът, кредиторът, който е подал възражение срещу съставената от синдика частична сметка за разпределение или комитетът от кредиторите. На първо място, синдикът твърди, че упражнява правата на длъжника, като формиращ волята на несъстоятелното дружество-длъжник „Орфеас“ ООД в производството по несъстоятелност. Твърди, че „Билдинг рисорт“ ЕООД има 50 % участие в капитала на дружеството в несъстоятелност „Орфеас“ ООД и поради това волята на длъжника може да бъде упражнена от лицето, което може да взема решения в Общото събрание на съдружниците. Тази теза не може да бъде споделена. Действително и за „Билдинг рисорт“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност, видно от данните в Търговския регистър, като на 24.02.2016 г. с постановяване на решение, на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, длъжникът е лишен от права да се разпорежда с имуществото си, както и са прекратени правомощията на органите на управление и представителство. Въпреки установеното прекратяване на правомощията на органите на представителство и управление на дружеството, не може да се приеме, че синдикът на дружеството „Билдинг рисорт“ ЕООД е компетентен да упражнява правата на съдружник на дружеството в Общото събрание на съдружниците на друго дружество и да формира волята на длъжника „Орфеас“ ООД. От друга страна, длъжникът по отношение на производството по несъстоятелност може да упражнява правата си чрез неговите органи. В случая, синдикът на „Билдинг рисорт“ ЕООД, не може да упражнява правата на длъжника „Орфеас“ ООД, като представляващо лице, способно да формира волята на дружеството. Синдикът също така не е легитимиран да представлява длъжника, извън изрично учредените в закона правомощия съгласно чл. 658 от ТЗ. Следователно не би могъл да представлява дружеството в качеството му на съдружник в друго дружество, извън правомощията, предвидени в чл. 658, ал. 1, т. 4,, 5, 6 и 13 от ТЗ, съгласно които би могъл да установява наличието на дялово участие, да уточнява имуществото на длъжника, както и да извършва действия по прекратяване участието на дружеството в друго дружество. Извън правомощията на синдика, така както са дефинирани в чл. 658 от ТЗ е твърдяното от частния жалбоподател правомощие да извършва действия от името на дружеството като изразява волята на Общо събрание на съдружниците, като притежател на мажоритарен дял в капитала на дружеството, за чиито органи на представителство и управление са прекратени правомощията по силата на решение на съда по несъстоятелността. От друга страна, видно от данните по делото, сметката за разпределение е била обявена в Търговския регистър на 17.03.2022 г. Синдикът на „Билдинг Рисорт“ ЕООД е подал молба до съда по несъстоятелност, вх. № 281684 на 18.04.2022 г. Съдът по несъстоятелността е посочил в определението, постановено по реда на чл. 729, ал. 1 от ТЗ, че липсват подадени възражения срещу обявената частична сметка за разпределение, съставена от синдика. Съгласно чл. 728, вр. чл. 727 от ТЗ длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор може да направи възражение срещу обявената от синдика сметка за разпределение. Срокът е 14-дневен. В случая е започнал да тече на 17.03.2022 г. и е изтекъл на 31.03.2022 г. Молбата, подадена до съда от синдика на „Билдинг рисорт“ ЕООД, е от 18.04.2022 г., много след изтичане на срока за възражение срещу обявената от синдика сметка за разпределение. В този смисъл, дори и в качеството на кредитор, каквото не е установено в процеса, синдикът на „Билдинг Рисорт“ ЕООД не би могъл да е легитимиран да обжалва определението на съда за съставяне на частична сметка за разпределение, доколкото липсва подадено в срок възражение и с определението си съдът по несъстоятелността не изменя или отменя частичната сметка за разпределение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че синдикът на дружество, обявено в несъстоятелност, собственик на 50 % от капитала на дружеството-длъжник, обявен в несъстоятелност, не е легитимиран да упражнява правата длъжника като възрази срещу съставената сметка за разпределение от синдика, съответно няма право на жалба срещу определението на съда за одобрение на сметката, на основание чл. 729, ал. 3, изр. 1 от ТЗ. Освен това, в случая, жалбоподателят не твърди да е кредитор, който би имал право на частна жалба дори да не е подал възражение срещу сметката за разпределение, а и не е налице предпоставката на чл. 729, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, като липсва изменение или отмяна на сметката за разпределение. По така изложените съображения Върховният касационен съд на Р България