Решение № 3047 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две жалби. Първата е касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощника Т.Гъркова, срещу решение №4941 от 30.05.2025г., постановено по адм. дело №738/2024г. на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отменен административният акт, с които са приети за недопустими всички разходи и е отказано плащане на субсидия, както и в частта, в която е отхвърлена наложената санкция на основание чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014. А втората е по частна жалба подадена от В. Ж. Д., чрез пълномощника си адв. Т. Чилингирова, срещу определение №6442 от 16.07.2025г., по същото адм. дело на Административен съд – Бургас.

В касационната жалба се навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. При подробно изложени съображения прави искане решението в обжалваната част да бъде отменено, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – В. Ж. Д., чрез пълномощника си адв. Т. Чилингирова, в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави същата без уважение, както и да постанови решение, с което административният акт да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

С частната жалба подадена от адв. Т. Чилингирова, процесуален представител на В. Ж. Д. се атакува определение №6442 от 16.07.2025г., постановено по адм. дело №738/2024г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на разноските. Изложени са съображения за неговата неправилност, като искането е за отмяна на атакуваното определение и постановяването на друго, с което да бъде прието, че се дължат претендираните 20 770 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 вр. ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по тази частна жалба – заместник – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, счита че обжалваният съдебен акт е валиден, правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му по отношение на отхвърлената претенция за адвокатско възнаграждение, поради което прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени от лица, конституирани като страни в първоинстанционното производство, за които атакуваните съдебни актове са неблагоприятни, в срок, поради което са допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни по следните съображения:

По касационната жалба:

С оспорената част от решение № 4941/30.05.2025г., постановено по адм. дело № 738/2024 г., по описа на Административен съд – Бургас е отменено решение №02/04/1/0/92912/3/01/03/02, изх. №01-6500/143 от 18.01.2024г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, постановено по заявка за окончателно плащане №02/04/1/0/92912/3/01 от 04.03.2021г.: 1/ в частта му, в която са приети за недопустими на основание чл.49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г. разходи в размер на 70808.40 лв. без ДДС за актив „Подобект 1: Фотоволтаична централа“ и е отказано изплащане на субсидия в размер на 42477.41 без ДДС.; 2/ В частта му, в която са приети за недопустими на основание чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба 09/2015г. разходи в размер на 19 757.13 лв. без ДДС за изграждане на актива „Подобект №2: Селскостопанска сграда ( доилна) “ и е отказано изплащане на субсидия в размер на 11854.28 лева без ДДС.; 3/ В частта му, в която са приети за недопустими на основание чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г. разходи в размер на 89613.72 лева без ДДС за изграждане на актива „Подобект 3: Селскостопанска сграда (сграда за животни) и е отказано изплащане на субсидия в размер на 53768 лева без ДДС.“; 4/ В частта му в която е приет за недопустим на основание чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г. разход в размер на 3442.26 лева без ДДС за изграждане на актива „Оборудване животновъден обект 1“ и е отказано изплащане на субсидия в размер на 2065.35 лева без ДДС.; 5/В частта, в която на основание чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 е наложена санкция в размер на 201498.69 лева.

Съдът е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, в писмена форма и съдържа изискуемите се фактически и правни основания. Прието е, че В.Д. е имал възможността да разбере какви са нарушенията, за които се издава акта, както и какъв е размера на отказаната субсидия, като направи възражения срещу същите, ведно с доказателства. Съдът е извършил преценка на съответствието на административния акт с материалният закон, като по отношение на изводите на частта, с която е отменен оспореният акт е приел за установено следното:

В частта за отказа за изплащане на субсидия в размер на 42 477.41 лева за изграждане на фотоволтаична централа, съдът е приел, че одобрения разход е за 120 бр. фотоволтаични поликристални панели 250 Wp, което 70808.40 лева, 590.07 единична цена. В случая от значение за спора е мощността на монтираните на място панели, която според административния акт е различна от тази, която е одобрена. От докладите от извършени проверки на място е видно, че панелите са 112 на брой с мощност от 250 Wp, 24 V. По делото е била приета съдебно-техническа експертиза, според която фотоволтаичната централа е с проектирана максимална мощност от 30 kWp – 120 бр. х 250 Wp = 30000Wр, а одобрения разход за 120 бр. фотоволтаични поликристални панели 250 Wp, а установената на място е 112 на брой с мощност от 250 Wp, 24 V. Така общата мощност на централата е 30240 Wр, а одобрената 30000Wр, като е отчетено, че промяната е несъществена. За да приеме този разход за недопустим административният орган се е позовал на чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г., като по делото няма данни В.Д. да е уведомил ДФЗ за извършените промени в броя и мощността на фотоволтаичните панели, както не са изложени и мотиви защо е прието, че тези промени водят до недопустимост/необоснованост на разходите, или засяга основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка. При така установеното административният съд е приел, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с последица отмяна на решението в тази част и изпращане на органа за последващо произнасяне.

В частта за отказа за изплащане на субсидия в размер на 16602.70 лева за актива „Подобект №2 Селскостопанска сграда (доилна)“ е установено от съда, че в административният акт по този пункт, в табличен вид са описани неизвършени СМР, групирани в три части като е посочено количеството по договора, втората мярката, а в третата колона – установеното при проверка на място количество и в четвъртата колона причина за редукцията.

От представените по делото доказателства, в това число анекс №V от 15.01.2021г. е създадено ново Приложение №1 и Приложение №5. От приложение №1 е видно, че е одобрен разход в размер на 176034.72 лева за подобект №2 „селскостопанска сграда (доилна)“, като одобрената субсидия е в размер на 105 613.20 лева. По делото са представени контролни листи от извършени проверки, както и приета съдебно-техническа експертиза, която е приета от съда като пълна и обоснована.

Административният съд е разгледал всяко едно от установените неизвършени СМР по тази част, като е приел, че за една част от същите законосъобразно е постановен отказ, а за другата част е прието, че неправилно е постановен такъв. С оглед предмета на оспорване следва да бъдат разгледани неизвършените СМР, за които съдът е счел за неправилен постановеният отказ за плащане.

1. В Приложение №5 е бил одобрен разход в размер на 6720 лева за 280 кв.м. шлайфан бетон за настилка, /24 лева единична цена/. А в контролния лист е посочено, че на място е изпълнен 253 кв.м. пердашен бетон за настилка, като е направено позоваване на становище на „Сезер груп“ ООД, че по този начин се създава сигурност на животните. А според вещото лице, полагането на пердашен бетон се различава от шлайфания такъв единствено по метода на обработка на повърхностния слой. Разликата в единичната цена е -1.28 лева/ кв.м. Вещото лице е установило изпълнение на 280 кв.м., като стойността му е 22.72лв./кв.м. и е 6361.60лв, поради което съдът е достигнал до извода, че неправилно е отказано плащане на 6720.00лева, тъй като е налице отклонение от одобрените разходи, но административният орган е следвало да изложи мотиви относно недопустимостта съобразно чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г.

2. Била: 2.1 Било 607/1000мм – одобрен е разход в размер на 2600.00 лева за 40 бр. по 65.00 лева единична цена и 2.2 Било 638/1000мм – одобрен е разход в размер на 3400.00 лв. за 40 бр. по 85.00 лв. единична цена. В контролния лист е посочено, че по тези два пункта не са изпълнение, като при проверката е установено, изпълнение на било с ламарина по цялата дължина – 24м. А вещото лице е установило, че на билото са положени 23 бр. била 607/1000мм и Било 638/1000мм, вместо 44 бр. от всеки вид. Същото се е дължало на преработка на проекта и намаляване на дължината на билото. Въз основа на така установеното съдът е счел, че неправилно е постановен отказ за плащане на 3450 .00лева.

3. Настилка – теракотени плочки е одобрен разход в размер на 2868.70 лева за 89.09 кв.м. по 32.20 лв. за кв.м., при извършена проверка на място не е установено изпълнение. Вещото лице е установило на място изпълнение от 32.20 кв.м. настилка на стойност 2286.20 лева, поради което неправилно е отказано плащане за 2286.20 лв.

4. Доставка и монтаж на метални врати с одобрени разходи в размер на 811.41 лева за 18.40 кв.м. по 44.10 лв. единична цена. При проверка на място е установено изпълнение на 15 кв.м. А вещото лице е установило, че са монтирани врати 15 кв.м. метални и 3.40 кв.м. алуминиева. Съдът е приел, че в приложение №5 липсва индивидуализация на вида на метала, а и като е съобразил, че алуминият също е метал, е счел, че поставената врата от този материал следва да се приеме за изпълнение. Следователно е прието за неправилно постановен отказ аз плащане на 811.44 лева.

5. Доставка и монтаж на врати от MDF с одобрени разходи в размер на 1896.30 лева за 9.03 кв.м. х 210.00 лева единична цена. В решението е посочено, че са налице алуминиеви врати, от проверка на място е установено монтирани 9.20 кв.м. алуминиеви врати ,вещото лице е установило същото. При така установеното съдът е счел, че е налице отклонение от одобрения разход, като административният орган е следвал до изложи мотиви защо приема разхода за недопустим, съобразно чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г.

6. Доставка и монтаж на водопроводни поцинковани тръби, направа на връзки с диаметър ф2 е одобрен разход в размер на 633-50 лева, за 35м.х18.10 лв. единична цена. При проверка извършена през юни-юли 2021г. е установено изпълнение по този пункт, а при проверка октомври 2021г. е установено неизпълнение. Вещото лице е приело, че е налице изпълнение въз основа на Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, поради което е прието, че по този пункт неправилно е постановен отказ за плащане на 633.50 лева.

7. ПК комплект с вграден маркуч – външно монтиран, одобрен разход е в размер на 40.20 лева, за 2 бр. по 20.10лв. При проверка на място не е установено изпълнение, а вещото лице се позовава на Акт за установяване на всички видове СМР, поради което е налице изпълнение на този пункт, а постановения отказ за плащане на 40.20 лева е неправилен.

8. Доставка и монтаж на електрически бойлер 50 л. на стойност 160 лева. В административният акт е посочено, че бойлерът е с различни технически параметри- 45 л. При проверка на място е установен монтиран бойлер с вместимост 45 л. Вещото лице е посочил, че доставения и монтиран бойлер съответства на проекта, а табелата показва полезния обем, който е 45 л., поради което неправилно е постановен отказ заплащане на 160.00лв.

9. Доставка и монтаж на електрически бойлер с две серпентини 200л. на стойност 1400лева. В административния акт е посочено, че бойлерът е с различни технически характеристики – 184 л. При първата проверка е установено изпълнение по този пункт, а при втората проверка е установено неизпълнение, тъй като бойлерът е 184 л. Вещото лице е установило, че е налице изпълнение по този пункт, поради което съдът е приел, че неправилно е постановен отказ за плащане на 1400 лева.

10. Доставка и монтаж на сифони 100/75 с долно оттичане, АСО „FASYFLOW“: Одобреният разход е 340лева да 4 бр по 85.00 лева. В акта е посочено, че не е намерено. Вещото лице, е установил че сифоните са заменени с линеен оток с решетка, който е по – функционален и по – скъп, поради което приема, че е налице изпълнение. Съдът е приел, че е налице отклонение от одобрения разход, административният орган е дължал излагане на мотиви защо разходът е недопустим съобразно посоченото правно основание чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г.

11. Доставка и монтаж на кухненски умивалници от алпака, вкл. сифони – одобрени разходи в размер на 375.00лева, за 3 бр. по 125 лева брой. В акта е прието наличие на 1 бр. умивалник на стойност 125 лева, следователно е отказана е 250 лв. При проверка на място са установени два бр. умивалника – един порцеланов и един зидан. Вещото лице е приело изпълнение на 250 лева. Съдът е приел, че е налице отклонение от одобрения разход, поради което органът е дължал излагане на мотиви.

12. Доставка и монтаж на душови кабини комплект, вкл. сифони и преливна тръба с одобрен разход 580 лева за 1 бр. В акта е посочено, че одобрен разход за 1 бр, а са установени 2 бр., в последната колона е посочено не е намерено. При проверката на място този актив не е установен. При оглед вещото лице е установило монтирана душ кабина в санитарния възел на първия етаж на битовата сграда. Съдът е приел, че неправилно е постановен отказ за плащане на 580 лева.

13. Шахти: - Доставка и полагане на бетон В 7.5 е одобрен разход е 129.72 лв. за 1.20 куб.м. по 108.10. лв. единична цена. В акта е посочено, че по договор количеството е 1.2 куб. м., установеното количество е 3.00 куб. м., а в последствие е посочено, че „не е намерено“. Вещото лице е приела, че е налице доставка и полагане на бетон В 7.5 в заложеното количество, поради което съдът е приел за неправилен постановения отказ за плащане на сумата от 129.72 лв.

14. Осветително тяло с LED лампа 1х10 W, IP44, с одобрен разход 128.40 лв. за 6 бр. по 21.40 лв. единична цена. При първа проверка е установено 4 бр., а при последваща са констатирани налични 6 бр. осветителни тела, от които 4 бр. 1х10 и 2бр. пури. Вещото лице е установило същите обстоятелства. Въз основа на което съдът е приел, че е налице изпълнение, но същото е в отклонение от договора, а в решението е прието, че е изпълнено по – малко количество, поради което административния акт в тази част е отменен.

15. Табло бойлерно с одобрен разход 55.50 лева за 3 бр. по 18.50 лв. единична цена. В акта е посочено, че същото не е намерено, а вещото лице е установило, монтирани две бойлерни табла, поради което решението е отменено за сумата 37.00 лева.

В заключение съдът е приел, че решението е незаконосъобразно в частта му, в която са приети за недопустими разходи в размер на 19 757.13 лева и е отказана субсидия в размер на 11854.28, поради което решението в тази част е отменено.

По отношение на отказ за изплащане на субсидия в размер на 85560.19 лева за актива „Подобект №3 Селскостопанска сграда (сграда за животни)“. Съдът е приел, че по този пункт са приети за недопустими на основание чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г. разходи на стойност 137600.30 лева, като в таблица са описани неизвършени СМР, групирани в три части, като в първата колона на таблицата е посочено количество по договор, във втората мярката, в третата колона-установеното при проверката на място количество и в четвъртата причината за редукцията. От Приложение №1 към анекс от 15.01.2021г. е одобрен разход в размер на 913247.60 лева за подобект №3 „Селскотопанска сграда (сграда за животни)“ на площ от 1975.28 кв.м. Одобрена субсидия в размер на 547948.56 лева. По следните пунктове:

1. / Шлайфан бетон за настилка като одобреният разход е в размер на 6720 лева за 280 кв.. по 24 лв. единична цена. В административният акт е прието, че е налице пълно неизпълнение, тъй като е изпълнен друг вид настилка. При проверка е установено, че е изпълнен 280 кв.м. пердашен бетон за настилка и след като е съобразено становището на „Сезер груп“ООД е прието, че е налице изпълнение. Вещото лице поддържа, заключението си и счита, че е налице изпълнение по този пункт, но стойността на изпълнението е в размер 6361.60 лева с 1.28лв./кв.м. по – малко.Въз основа на което съдът е приел, че е неправилно е постановен отказ за плащане, тъй като е налице отклонение от одобрените разходи, административният орган е дължал излагане на мотиви за недопустимост на разхода съобразно чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9/2015г.

2. /Покривни панели Roof/G4 external 530/1000мм, с одобрен разход 466.40 лв. за 22бр. по 21.20 лв. единична цена. В административният акт е посочено, че не е намерено. Вещото лице е установило изпълнение на този пункт, поради което решението е отменено за сумата от 466.40 лв.

3. / било 607/1000мм. Одобреният разход е 910 лв. за 14 броя по 65.00 лв. единична цена. В решението е посочено, че не е намерено. При проверка на място е установено изпълнение, тъй като е установено, че е изпълнено от ламарина. Вещото лице е установило изпълнение по проект по този пункт, поради което акта е отменен за сумата от 910 лева.

4. / било 638/1000мм с одобрени разходи 1190 лева за 14 броя по 85 лева единична цена. В административният акт е посочено, че не е намерено. При проверка на място е установено изпълнение, тъй като е установено, че е изпълнено от ламарина. Вещото лице е установило изпълнение по проект по този пункт, поради което акта е отменен за сумата от 1190 лева.

5. Покривна система Glos SS по EN12-101-2 с одобрен разход 4000 лева за 2 бр. по 2000 лева единична цена. В решението е посочено, че не е намерено. При проверка на място не е установено изпълнение. Вещото лице е установило изпълнение съобразно проекта, въз основа на което решението е отменено за сумата 4000 лева.

6. Доставка и монтаж на метални врати с одобрен разход 666.70лв. за 15.12 кв.м. по 44.10 лв. единична цена. В решението е посочено, че не е намерено. При проверка на място е установено изпълнение на 18.60 кв.м. но на две ролетни врати и една стандартна врата. Вещото лице е установило изпълнение. Съдът е отменил решението по този пункт за сумата от 666.79 лева, тъй като е налице изпълнение в отклонение от договора и не са изложени мотиви.

7. Настилка керамични плочки с одобрен разход от 3948.00 лв. за 94 кв.м. по 42 лв. единична цена. Решението е посочено изпълнение на 64.70 кв.м. и е изпълнено по – малко количество. С административния акт е отказано плащане на сумата от 1230.60 лв. за неизпълнени 29.30 кв.м. Вещото лице е констатирало изпълнено количество от 67 кв.м. на стойност 2814 лева., въз основа на което съдът е отменил за сумата 96.60 лева, представляващи разликата между количеството, посочено в решението и количеството, установено от вещо лице.

8. Боядисване на тавани с влагоустойчив латекс с одобрен разход 80.30 лева за 11 кв.м. по 7.30 лв. единична цена. В решението е посочено, че изпълненото количество е 6.70 кв.м. С акта е отказано плащане на сумата 537.28 лева за неизпълнени73.60 кв.м. Според вещото лице, изпълненото количество е 7 кв.м. на стойност 51.10 лв. Решението е отменено за сумата 2.19 лева представляваща разликата между количество, посочено в решението и количеството установено от вещото лице.

9. Доставка и полагане на топлоизолация минерална вата между ребрата с одобрен разход 2629.60 лв. 173 кв.м. по 15.20 лв. единична цена. В акта е посочено, че не е намерено. Вещото лице е установило изпълнение по – малко количество 85.80 кв.м. на стойност 1304.16 лева, до която сума решението е отменено.

10. Шлайфан бетон за настилка одобрен разход – 19176 лева за 799 кв.м. по 24 лева единична цена. По този пункт решението е отменено, тъй като е налице изпълнение което е в отклонение от договора и не са изложени мотиви.

11. Покривни системи Gloss SS EN12-101-2 с одобрен разход 16800 лева за 8 бр. по 2100 лева единична цена. В административния акт е посочено, че не е намерено, вещото лице е установило, че посочените покривни системи са монтирани и осигуряват естественото осветление и вентилация ,като решението по този пункт е отменено за сумата от 16800лева.

12. Доставка и монтаж на алуминиеви еднокатни прозорци с плъзгащи крила и дебелина на стъклото 6мм с одобрен разход 18648 лева за 126 кв.м. по 148 лв. единична цена. В решението е посочено, че изпълнението е за 39.69 кв.м., а вещото лице е приело пълно изпълнение. Въз основа на установеното съдът е отменил решението за сумата от 12773.88 лева, тъй като неправилно е отказано изплащане на разход за разлика от 86.31 кв.м.

13. Доставка и монтаж на електрически бойлер с две серпентини 80 л. с одобрен разход 1220 лева за 2 бр. по 610 лева единична цена. Вещото лице е установило изпълнение по този пункт, поради което съдът е отменил решението за сумата от 1220 лева.

14. Доставка и монтаж на комплекти за тоалетно казанче с одобрен разход от 150.60 лева за 2 бр. по 75.30 лв. единична цена. Вещото лице е установило изпълнение, поради което съдът е отменил решението за цялата сума от 150.60 лева, тъй като е налице изпълнение в отклонение от договора и не са изложени мотиви.

15. Доставка и монтаж на слънчеви панели за топла вода в комплект с циркулационна помпа с одобрен разход 3960 лева за 2 бр. по 1980 лева единична цена. Вещото лице е установило изпълнение по този пункт, поради което съдът е отменил за сумата от 3960 лева.

16. Водопроводни тръби, с включени два подпункта съдът е приел, че вещото лице сочи изпълнение с оглед акт образец 12 от 30.10.2020г. за скрити работи, поради което решението по тези два пункта за сумите от 855.40 лева и 84 лева е отменено.

17. Доставка и монтаж на гофрирани тръби ф40 с одобрен разход от 218.40 лева за 140 м. по 2.10 лева единична цена. Вещото лице е установило частично изпълнение на 30м. на стойност 63.00 лева, до която сума решението е отменено.

18. Доставка и монтаж на топлоизолация на тръби от Aeroflex до диаметър ф3/4 с одобрен разход 275.40 лв. за 81 м. по 3.40 лева единична цена. Вещото лице е установило изпълнено количество от 30м. на стойност 102 лева, докато административния орган е посочил, че е изпълнено 12 метра.Съдът е отменил за разликата от 61.20 лева, представляващи стойността на количеството, установено от вещото лице.

19. Доставка и монтаж на водопроводни тръби рр тип 3 РN10 вкл. направи на връцки с диаметър ф20 с одобрен разход 949.40 лева за 101 м. по 9.40 лв. единична цена. В решението пише, че нее намерено, от проверката е установено изпълнение, но със забележка ф25, а вещото лице е установило пъло изпълнение по този пункт, поради което съдът е отменил за цялата сума от 949.40 лева.

20. Доставка имонтаж на спирателни кранове за студена вода с диаметър одобрен разход е 100.80 лева за 12 бр. по 8.40 лева единична цена. В административния акт е записано, че не е намерено, а от проверката е посочено, че не е установено изпълнение. Вещото лице е установил 1 бр. кран на стойност 8.40 лева, до която сума решението е отменено.

21. Доставка и монтаж на гофрирани тръби ф40 с одобрен разход 218.40 за 104м. по 2.10 лв. единична цена. В акта е посочено, че не е намерено, при проверката е посочено, че не е установено изпълнение, а вещото лице установило изпълнение на 54 м. на стойност 113.40 лв., д о която сума решението следва да се отмени.

22. Доставка и монтаж на поилка с размер 2.05м/0.36м/0.40м/ в комплект с одобрен разход 4320лева за 12 бр. с единична цена 360 лв. в решението е посочено, че не е намерено. При първата проверка този актив не е описан, при втората проверка са описани поилки. Вещото лице е установило изпълнение на две вани и 14 бр. поилки Suevia с клапан 2058.40 лева изпълнени и 2261.60 неизпълнени. Съдът е отменил решението в тази част, тъй като е останал неизяснен въпросна въз основа на какви констатации този разход е отказан, тъй като не е била извършена проверка на одобрените разходи, съобразно индивидуализацията им по приложение №5. Съдът е счел, че е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК да се изяснят факти и обстоятелствата от значение за случая.

23. Доставка и монтаж на водопроводни тръби рр тип 3 PN10 вкл. направа на връзки с диаметър ф20 с одобрен разход е 949.40 за 101 м. по 9.40 единична цена. В акта е посочено не е намерено, в контролния лист е установено изпълнение със забележка ф25. Вещото лице е установило пълно изпълнение по този пункт. Съдът е отменил за цялата сумата 949.40 лева, тъй като неправилно е отказано плащане на този разход.

24. Доставка и монтаж на спирателни кранове за студена вода с диаметър с одобрен разход 100.80 лв. за 12 бр. по 8.40 лева единична цена. В решението е посочено, че не е намерено, а при проверка не е установено изпълнение. Вещото лице е установило частично изпълнение 1 бр. на стойност 8.40 лв., до която сума решението следва да отмени.

25. Доставка и монтаж на гофрирани тръби ф40: одобреният разход е 218.40 лв. за 104. по 2.10 лева единична цена, в акта е посочено, че не е намерено, при проверка не е установено изпълнение. Вещото лице е установило изпълнение на 54 м на стойност 113.40 лв., до която сума решението следва да се отмени.

26. Доставка и монтаж на топлоизолация на тръби AEROFLEX до диаметър ф3/4 с одобрен разход 353.60 лева за 104м., с единична цена 3.40 м., в акта е посочено, че не е намерено, при проверка не е установено изпълнение, а вещото лице е установило изпълнение на 54м. на стойност 183.60 лева, до която сума решението следва да се отмени.

27. Доставка и монтаж на поилка с размери 2.05м/0.36м/0.40м в комплект с одобрен разход 4320 лева за 12 бр. по 360 лева единична цена. Съдът е направил препратка към по-горе изложено, поради което е отменил решението по този пункт.

28. Доставка и монтаж на ПФ70/80 с одобрен разход 520 лева за един брой. В решението е посочено, че не е намерено, при проверка на място не е установено изпълнение. Вещото лице е установило пълно изпълнение по този пункт – в съобразителната част е обяснено, че връзката е удължена до сеновала. Съдът е приел, че е налице изпълнение на актива и решението следва да се отмени за сумата от 520 лева.

29. Доставка и монтаж на PVC KG SN4 ф160 за външна канализация с одобрен разход 2783.00 лв. за 230 с 12.10 лева единична цена. В решението е посочено, че а изпълнени 57м., възпроизвеждайки констатациите от проверката на място, като е прието неизпълнение на 173 м. на стойност 2093лв. вещото лице е установило изпълнение на 153 м. на стойност 1851.30 лева, позовавайки се акт образец 12, съставен на 17.01.2020г. В тази връзка съдът е отменил акта за сумата от 1161.60 лв. представляващи стойността на изпълнените 96м. в повече от тези, които са посочени в решението.

30. Изкоп за външна канализация 1.20м. и дълбочина до 3м. с одобрен разход е 6088.50 лв. за 451 куб.м. по 13.50 лева единична цена. В решението е посочено, че е изпълнено по – малко количество, а именно 112куб.м., възпроизвеждайки механизма на изчисляване в контролния лист. Вещото лице е приело изпълнение на 301 куб.м. на стойност 4063.50 лева позовавайки се на акт образец 12 от 17.01.2020г. В тази връзка съдът е достигнал до извода, че е налице изпълнение над количествата, посочени в решението, то се отменя за сумата 2551.50 лева, представляващи стойността на изпълнение 189 куб.м. в повече от тези, които са посочени в решението.

31. Пясъчна подложка под тръби одобреният разход е 515.70 лева за 27 куб.м. по 19.10 лева единична цена. В решението е посочено, че е изпълнено по – малко количеството, а именно 7 куб.м. на стойност 133.70 лв., възпроизвеждайки механизма за изчисление в контролния лист. Според решение неизпълнени са 20 куб.м. на стойност 382 лева. Вещото лице сочи изпълнение на 17 куб.м. на стойност 267.40 лева, позовавайки се на Акт образец 12 от 17.01.2020г. При така установеното съдът е приел, че е налице изпълнение над количествата, посочени в решението, то се отменя за сумата 191 лева, представляващи стойността на изпълнените 10 куб.м. в повече от тези, които са посочени в решението.

32. Обратен насип с пясък или отсевки до 0.50м. над темето на тръбата с трамбоване с одобрен разход 4702.50 лева за 209 куб.м. по 22.50 лева единична цена. В акта е посочено изпълнение на по – малко количество, а именно 50 куб.м., поради което е отказано изплащане на разход в размер на 3577.50 лв. за неизпълнени 159 куб.м. Вещото лице е установило изпълнение на 121 куб.м. на стойност 2722.50, позовавайки се на акт образец 12 от 17.01.2020г., поради което е налице преизпълнение. Съдът е отменил решението за разликата от 3577.50 лева.

33. Обратно до засипване с изкопна земна маса с одобрен разход 1096.50 лв. да 215 куб.м. по 5.10 лева единична цена. В решението е посочено изпълнение на по-малко количество, отказан е разход в размер на 821.10 лв. за неизпълнение 161 куб.м. вещото лице е установило изпълнение на 166 куб.м. на стойност 846.60 лева, позовавайки се на Акт образец 12 от 17.01.2020г. Съдът е приел, че е налице изпълнение над количествата, посочени в решението, то следва да се отмени за сумата 571.20 лева, представляваща стойността на изпълнените 112 куб.м. в повече от тези, които са посочени в решението.

34. Изработване на канализация с одобрен разход е 943 лева за 230м. по 4.10 единична цена. В решението е посочено, че е изпълнено по – малко количество, а именно 57 куб.м., в акта е отказан разход в размер на 709.30 лева за неизпълнени 173 м. Вещото лице е приело, че е изпълнено количество 153 м. на стойност 627.30. Съдът е установил изпълнение над количествата, посочени в решението, поради което е отменил за сумата 393.60 лева представляващи стойността на изпълнените 96 м. в повече от тези, които са посочени в решението.

35. Предпазна тръба ф19 с одобрен разход 128 лева за 80 м. с 1.60 лева единична цена. В акта е посочено, че не е намерено, при проверката е установено, че не е установено изпълнение. А вещото лице е установило пълно изпълнение, поради което съдът е отменил решението по този пункт за сумата 128 лв.

36. Предпазна тръба ф25 с одобрен разход 684 лева за 380 м. по 1.80 лв. единична цена. В акта е посочено, че не е намерено, при проверка на място не е установено изпълнение. Вещото лице е установило пълно изпълнение по този пункт, поради което решението по този пункт за сумата 684 лева е отменено от съда.

37. Датчик за движение 6м с одобрен разход 578.40 лева за 12 бр. с 48.20 единична цена. В акта е посочено по – малко количество, а именно 7 бр. Вещото лице е установило изпълнение на 10 бр. стойност 482 лв. При така установеното решението по този пункт е отменено за сумата 144.60 лева представляващи стойността на 3 бр.

38. Предпазна тръба ф19 с одобрен разход 128 лева за 80 м по 1.60 лева единична цена. В акта е отбелязано, че не е намерено, при проверка не е установено изпълнение. Вещото лице е установило пълно изпълнение, поради което отказът е отменен по този пункт е отменен.

39. Предпазна тръба ф25 с одобрен разход 648 лева за 380 м. по 1.80 лева единична цена. В акта е отбелязано, че не е намерено, при проверка не е установено изпълнение. Вещото лице е установило пълно изпълнение, поради което съдът е отменил отказът за тази сума.

В обобщение, за този подобект неправилно са приети за недопустими разходи в размер на 89613.72 лева и е отказана субсидия в размер на 53768.23 лева, поради което решението в тази част следва да се отмени.

По отношение на отказа за изплащане на субсидия в размер на 2065.35 лева за актива „Оборудване животновъден обект 1“, които са приети за недопустими на основание чл. 48, ал.1, т. 6 от Наредба №9/31.03.2015г.

В административния акт е прието, че при проверка на място е установено, че „Метална триредова ограда за хранителна пътека „SEZER“ е с дължина 260м., вместо 300м. съгласно договора с доставчика.

След анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че не е установено по безспорен начин колко е дължината на пътеката, тъй като в рамките на една година два пъти дължината е измерена на 300 метра и един път 260 метра, поради което отменя решението по този пункт.

По отношение на наложената санкция в размер на 201498.69 лева, съдът е приел, че правилно е посочено в решението, че размерът на заявената за плащане сума е в размера на 1110577.33 лева, но със съдебното решение съдът е приел, че недопустима за плащане е сумата от 91363.42 лева, която не надхвърля прага от 1/10 от сумата, платима на бенефициера, поради което санкцията е отменена.

Решението е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, в това число назначени и приети съдебни експертизи /които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящият съдебен акт/, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, насочен срещу извода на административния съд, че установените от административния орган факти не са подведени под определена хипотеза, обосноваваща тяхната недопустимост.

Първоинстанционния съд в решението си по отношение на актив „Подобект 1. Фотоволтаична централа“, за активи по „Подобект 2. Селскостопанска сграда (доилна)“, в частност шлайфан бетон, доставка и монтаж на врати от MDF, доставка и монтаж на сифони с долно отичане ACO Fasyflow и доставка и монтаж на кухненски умивалник от алпака вкл. сифони и за активи по „Подобект 3. Селскостопанска сграда (сграда за животни)“ в частност шлайфан бетон, доставка и монтаж на метални врати, шлайфан бетон за настилка и доставка и монтаж на комплекти за тоалетно казанче е приел, че следва административният орган да изложи мотиви в съответствие с чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредба №9 от 21.03.2015г. за недопустимост/необоснованост на разходите. Изискването за мотивиране на отказа от частично изплащане на финансова помощ налага посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите основания дават основание на органа да упражни правомощието си, като постанови акта. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т.е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил правно основание или фактите, установени по делото не кореспондират с юридическите факти, уредени в цитираната правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата цел. Предвид фактическата установеност по делото, касационният състав приема за правилна преценката на съда за установената липса на мотиви обосноваващи недопустимост/необосноваността на заявените разходи. В оспорената част на административният акт формално е направено позоваване на разпоредбата на чл. 49, ал.1, т. 6 от Наредбата и кратко са изложени фактически основания, от който не става ясно, защо установените несъответствия водят до недопустимост/необоснованост, както правилно и подробно е установил административния съд. Изложените в касационната жалба мотиви, не могат да санират пропуска на ДФЗ при произнасянето си. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма, което изискване в случая не е изпълнено и изводът на решаващият съд е обоснован.

Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването, че с експертиза трудно би се доказало установените, действителни нарушения и неспазването на бизнес плана, с оглед обстоятелството, че са минали години, а е следвало да се кредитира установеното при проверката на място, тъй като то е отразено в съставените контролни листи, които са официални документи, ползващи се със съответната доказателствена сила. В първоинстанционното производство съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно-технически експертизи, при спазване на установените в ГПК процесуални правила. Същите са изготвени от експертите изцяло въз основа на писмени доказателства и след извършено проверка на място, следователно извършената от вещите лица проверка е по начин извършен и от административния орган при постановяване на отказа за частично изплащане на финансовата помощ. В заключенията са изяснени всички параметри, в това число видовете дейности посочени в договора, действително изпълнени и неизпълнени такива. Заключенията не са оспорени от страните по предвидения ред, същите са относими към останалите доказателства по делото, поради което е правилно са кредитирани от съда. Тук е мястото да се посочи, че действително, контролните листове от проверките на място имат обвързваща за съда доказателствена сила като официални документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, в установената форма и по установения ред. Но тази доказателствена сила на контролния лист обаче е оборима. В случая приетите съдебно-технически експертизи, опровергават констатациите, направени при проверката на място.

При така изложено, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната част на съдебеният акт е правилна, постановена при спазване на материалния закон, обоснована е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

По частната жалба подадена от адв. Т. Чилингирова, процесуален представител на В. Ж. Д. насочена срещу определение №6442 от 16.07.2025г., постановено по адм. дело №738/2024г. на Административен съд – Бургас, настоящият съдебен състав приема следното:

С определение № 6442 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 738/2025 г. от Административен съд - Бургас в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е отхвърлена молбата на адв. Т. Чилингирова, процесуален представител на В. Ж. Д., за изменение на решение №4941 от 30.05.2025г., като бъде присъдено по реда на чл. 38, ал.1, вр. ал.1 от ЗА в нейна полза адвокатско възнаграждение в размер на 20 770.00 лева. Съдът е посочил, че в решението, чието изменение се иска, е прието, че не са представени доказателства, че Д. е материално затруднено лице. В обжалваното определение е посочено, че по този въпрос е налице противоречива практика, като в тази връзка е образувано тълкувателно дело №3/2025г. на ВКС, ОСГТК. На следващо място, съдът е приел, че са налице и други основания за отхвърляне на претенцията. Установено е, че от клаузите в договора не става ясно, че адвокатът се е съгласил да предостави правна помощ на материално затруднено лице, а е налице индицирана уговорка за отложено плащане, отнесено след приключване на делото. Установено, е, че в договора не е посочено на какво основание се предоставя безплатна правна помощ. Административният съд е приел за недопуситмо прилагането на нови доказателства към молбата по чл. 248 от ГПК.

Определение е правилно.

В настоящия случай, по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който не е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА. В същият единствено е договорено, че „договореното възнаграждение е съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа, платим поради липса на възможност към момента по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА, платими при приключване на делото в последната инстанция“, от така посоченото не може да се обоснове безспорен извода, че В.Д. е затруднено лице. В случая правилно административният съд е приел, че при така договореното е налице по – скоро отложено плащане по договора, което ще се осъществи след приключване на делото. В представените пълномощни за защита правата на оспорващия също не е посочено, че правната помощ се осъществява по реда на чл. 38 от ЗА. Възможността за осъществяване на безплатна правна помощ от адвокат, респективно и съответното на тази възможност присъждане на възнаграждение в полза на същия, не е предвидена във всеки един случай, а само при конкретно посочените в закона хипотези, а именно - на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист. При отсъствието на изрично позоваване в договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция, няма основание на пълномощника – адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

При така изложено, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е правилен, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 10 599.08 евро, евро /вписани в списъка с разноски в размер на 20730 лева/, същите на основание чл. 4 във вр. с чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България са превалутирана по правилата на закона. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. Не се следват претендираните в жалбата разноски сторени пред първата инстанция. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, счита за неоснователно. Във връзка с това взема под внимание и определения с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа долен праг на платимите възнаграждения по тези дела, поради което счита, че поисканите разноски не са прекомерни.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК и на основание чл. 248 във вр. с чл. 235 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,