Определение № 60 от 19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, чрез адв. Г. И. от САК, като процесуален представител, за изменение на постановеното от Върховния касационен съд в производството по чл. 288 ГПК определение № 57 от 10.02.2020 год. по гр. д. № 1770/2019 год., като бъде осъден касаторът Селскостопанска академия София да заплати на дружеството-молител сумата от 22 500 лева – разноски в касационното производство, представляващи заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС. Ответникът по молбата - Селскостопанска академия София, чрез адв. В. К. от САК, в писмения отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК е възразила срещу искането за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че не са представени валидни доказателства за постъпило плащане на сумата по банковата сметка на адвокатското дружество, както и изтъква, че от представеното банково извлечение не става ясно по кой договор е извършено плащането, като данъчната фактура не е годно доказателство за извършването на разхода. От друга страна намира приложеното към молбата по чл. 248 ГПК банково извлечение за несвоевременно представено. Алтернативно излага съображения за липса на основанията за присъждане на разноски за касационното производство, а евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските с вх. № 1372 от 12.02.2020 год. е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК /определението е обявено на 10.02.2020 год./ и от легитимирана да заяви това искане страна. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за този извод са следните: С определението № 57 от 10.02.2020 год. по настоящето дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 5257 от 01.08.2018 год. по в. гр. д. № 4619/2015 год. на Софийски градски съд, по постъпилата от Селскостопанска академия София срещу него жалба. За да остави без уважение искането за разноски на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, дължими на основание чл. 78 ГПК при този изход на спора, настоящият състав е приел, че не са представени доказателства за действителното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, като не е съобразил подадената от молителя молба с вх. № 158380 от 03.12.2018 год. Последната е постъпила в регистратурата на съда на първия присъствен ден след подаване на отговора на касационната жалба /30.11.2018 год./, който от своя страна е постъпил в последния ден от срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че доказателството за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде взето предвид при съобразяване основателността на направеното искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78 ГПК и не следва да бъде игнорирано като несвоевременно направено. Това е така, тъй като отговорът на касационната жалба е подаден своевременно, съдържа надлежно искане за присъждане на направените разноски в касационното производство, както и към него са приложени списък по чл. 80 ГПК, данъчна фактура за разхода № 6030 от 19.11.2018 год. и Договор за процесуално представителство, защита и съдействие от 07.11.2018 год. Действително, съгласно описаните в списъка приложения, към този комплект от документи е следвало да фигурира и банковото извлечение, удостоверяващо плащането, но същото е било пропуснато при комплектоването им, като този пропуск е отстранен от процесуалния представител на страната в първия присъствен ден след постъпване на отговора, а именно с молбата от 03.12.2018 год. От друга страна следва да се вземе предвид и обстоятелството, че касационната жалба на Селскостопанска академия София срещу въззивното решение към този момент е била нередовна, като не е отговаряла на изискванията на чл. 284 и сл. от ГПК. Същата не е била приподписана от адвокат, към нея не е било приложено точно и мотивирано изложение на касационните основания, както и не е била заплатена дължимата се държавна такса. Така констатираните с разпореждане № 25 от 11.02.2019 год. на ВКС нередовности, предмет на последващото разпореждане № 5263 от 14.02.2019 год. на въззивния съд, са отстранени от касатора с молба едва на 18.03.2019 год. – много след представяне на доказателствата за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение във връзка със защитата по подадената касационна жалба. При така установената фактическа обстановка се налага изводът, че към 03.12.2018 год. срокът за отговор изобщо не е бил изтекъл по отношение на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, тъй като страната разполага с правото да представи писмено становище и по наведените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касационни основания. Друг е въпросът, че препис от касационната жалба е следвало да бъде връчен едва след отстраняване на допуснатите нередовности. Независимо от това, няма как по отношение ответника по касационната жалба да настъпят неблагоприятните последици от пропускане на предвидените процесуални срокове за отговор, след като към момента на първоначалното й връчване самата касационна жалба е нередовна и не съдържа всички предвидени в закона реквизити. Неоснователни се явяват и възраженията, че представеното извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество не съставлява валидно доказателство за установяване действителното заплащане на договореното възнаграждение, както и че не е ясно по кой договор се извършва плащането. Съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата, заверените от адвокат или адвокат от Европейския съюз в кръга на работата му документи имат силата на официално заверени документи пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи. От анализа на представените фактура и извлечение е видно, че плащането е извършено в деня на издаване на фактурата и е постъпило по сметката на дружеството в следващия ден, няколко дни след сключване на договора за процесуално представителство, поради което се явява необосновано и оплакването за несъответствие между извършеното плащане и предоставената услуга. Не могат да бъдат споделени и алтернативно наведените доводи в отговора на молбата по чл. 248 ГПК за липса на основанията за присъждане на разноски в касационното производство – съгласно трайно установената практика на ВКС, при недопускане на касационното обжалване се дължи присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по касация за заплатеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с изготвянето на писмен отговор. От друга страна, направеното от касатора възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е процесуално допустимо и следва да бъде обсъдено. Отговорът на молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските се явява първото процесуално действие, с което касаторите могат да направят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираните от ответниците в касационното производство разноски. Това е така, доколкото на касаторите не са връчвани преписи от депозираните отговори на касационните им жалби и съответно не са били запознати със заявените искания за присъждане на разноски и списъците по чл. 80 ГПК. Разгледано по същество обаче, възражението е неоснователно. Данъчната оценка на процесните имоти е в размер на 2 544 795 лева, при който материален интерес претендираното адвокатско възнаграждение се явява под предвидения минимум, определен съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от същата. Предвид изложеното, постъпилото от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД искане за изменение на определение № 57 от 10.02.2020 год. по гр. д. № 1770/2019 год. на ВКС, на основание чл. 248 ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят претендираните за касационното производство разноски в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.: