Определение № 3623 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 102/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България с адрес в София, бул. „Мария Луиза“ № 114Б, против Протоколно определение № 23629 от 13.11.2024 г., постановено по адм. д. № 9380 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. в частта му, в която производството по това дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) до приключване на производството по дело C-718/24 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Частният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт за спиране на производството. Счита, че въпросите по отправеното от Административния съд София-град преюдициално запитване до СЕС, във връзка с което е образувано дело C-718/24 на СЕС са неотносими за правилното решаване на спора по адм. д. № 9380/2024 г. на Административния съд София-град. Възразява, че обжалваният съдебен акт е лишен от мотиви. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – С. К. И., роден в Сирия на [заличен текст], без гражданство, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши проверка на обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е и основателна. Производството по адм. д. № 9380/2024 г. на Административния съд София-град е образувано по жалба на С. К. И. против Решение № 8736/15.08.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При формирането на този отказ, компетентният административен орган е обсъдил личното положение на кандидата, актуалната обстановка в държавата му по произход и положението на сирийските бежанци в Турция – страната, в която лицето е пребивавало в определен период от време. Съобразил е становището на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) от 21.05.2024 г., с което се възразява на С. И. да бъде предоставена закрила в Република България, поради това че същият представлява заплаха за националната сигурност. В оспорения административен акт е посочено изрично, че преценката, дали кандидатът за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност е в изключителните правомощия на ДАНС и че нейното становище по чл. 58, ал. 10 ЗУБ е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да изпълни диспозицията на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. С обжалваното в настоящото производство Протоколно определение съдът е спрял производството по делото, посочвайки че е налице висящо пред СЕС производство по дело C-718/24, образувано по преюдициално запитване на Административния съд София-град по адм. д. № 7126/2024 година. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява определението в обжалваната му част като неправилно. Налице е образувано дело пред СЕС под номер С-718/24, което е във връзка с отправено преюдициално запитване от АССГ с Определение № 19268/09.10.2024г. по адм. д.№ 7126/24 година. Настоящият съдебен състав след като се запозна с поставените за тълкуване въпроси, съобрази, че те касаят тълкуване на разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, отнасящи се до понятието "трета сигурна страна", начина и критериите за определянето й, критериите, въз основа на които да се приеме наличието на връзка на кандидата за международна закрила с третата сигурна страна, съдебния контрол върху преценката на административния орган за връзката на третата сигурна страна с кандидата за международен статут, както и с приложението на разпоредбите, касаещи третата сигурна страна в производството по същество за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. В конкретния случай, в оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, действително, са изложени съображения за Република Турция като трета сигурна страна и за връзката на кандидата за международна закрила с тази страна. Едновременно с това, обаче, административният орган е преценил, че за кандидата са налице основанията по чл.12, ал.1, т.6 и чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ, тъй като от информацията в справка, изпратена от ДАНС, според последната, кандидатът представлява заплаха за националната сигурност. Административният орган е обосновал отказа за предоставяне на международна закрила, както с чл.4, ал.4 ЗУБ, така и с липсата на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, въпросът за наличието на предпоставките по чл.12, ал.1, т.6 и ал.2, т.4 ЗУБ е преюдициален в конкретния случай по отношение на останалите релевантни въпроси, в това число и въпросът с третата сигурна страна и връзката на кандидата с нея. Разрешаването на този преюдициален за конкретния спор въпрос няма връзка с въпросите по отправеното преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По тези съображения и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия