Определение № 1142 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 645/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] срещу разпореждане № 20 от 13.01.2026 г. по в. гр. д. № 369/2025 г. на съдията-докладчик, с което са издадени изпълнителни листове в полза на В. И. Н. и А. М. Н. въз основа на постановеното по това дело решение № 220 от 18.12.2025 г. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Твърди се, че с издаването на изпълнителен лист за присъденото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в условията на вече постановеното от Върховен касационен съд спиране на изпълнението на въззивното решение по реда на чл. 282 ГПК фактически се обезсмисля защитната функция на спирането и се лишава от практическо значение внесената във връзка с него парична гаранция в размер на 240 000 лв. Ответниците по частната жалба – на В. И. Н. и А. М. Н. – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 02.03.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна. С решение № 220 от 18.12.2025 г. по в. т. д. № 369/2025 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 651 от 30.07.2052 г. по гр. д. № 1449/20247 г. на Бургаски окръжен съд, с което предявените от В. И. Н. и А. М. Н. срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са уважени до размер на сумата 120 000 лв. С молби вх. № 108 и вх. № 109 от 08.01.2026 г. ищците са поискали, на основание чл. 404, т. 1 ГПК, да им бъдат издадени изпълнителни листове за присъдените с решението суми. С разпореждане № 20 от 13.01.2026 г. искането е уважено, въпреки възражението на застрахователя, основано на постановеното по реда на чл. 282 ГПК определение № 3674 от 30.12.2025 г. по ч. т. д. № 2624/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение за спиране изпълнението на въззивното решение. При посочените данни оплакването на частния жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане е неоснователно. Предвид обстоятелството, че се касае за осъдително решение на въззивен съд, правилно съдията-докладчик е преценил, че са налице предпоставките на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на ищците. Изцяло следва да бъде споделено и становището, че спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК е пречка за провеждане на самото изпълнение, но не и за издаването на изпълнителен лист. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2012 на ОСГТК на ВКС е посочено, че целта на производството по чл. 282 ГПК е да се предостави защита на жалбоподателя-ответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл. 404, т. 1 ГПК предварително изпълнение на обжалваното осъдително въззивно решение. Следователно, правните последици на определението за спиране се изчерпват с временната забрана на чл. 432, т. 4, предл. първо ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпването на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнително производство и съдебният изпълнител е задължен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение, т. е. то не препятства възможността да бъде издаден изпълнителен лист, ако са налице предпоставките за уважаване на молбата. Дължимата от съда проверка по чл. 406, ал. 1 ГПК се основава единствено на акта по чл. 404, т. 1 ГПК, на редовността му и удостовереното с него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Законът не вменява в задължение проверка на други обстоятелства, стоящи извън акта по чл. 404, т. 1 ГПК, включително и дали има постановено спиране или подадена молба за това от ответника (в този смисъл определение № 118 от 30.01.2014 г. по ч. т. д. № 134/2014 г. на ВКС, I т.о.). Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав