Решение № 2716 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото е образувано по касационна жалба на К. П. П. от гр. Габрово, подадена чрез особен представител, против решение № 555/30.04.2025 г., постановено по адм. д. № 247/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлен предявеният от него по реда на чл.1 ЗОДОВ иск срещу „Р. ХС 2013“ ЕООД – гр. Габрово и ЕТ „Пегея – П. Вълева“ – гр. Габрово за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5000 лева и неимуществени вреди в размер на 65 000 лева, твърдяно причинени от незаконосъобразни действия и актове при обработване на личните му данни. В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че работодателят и обслужващата го счетоводна кантора са обработили незаконосъобразно личните данни на касатора чрез съставяне и регистриране на трудов договор без негово съгласие и подпис. Излагат се доводи, че по този начин са нарушени разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, както и правото на защита на личните данни като основно право по чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поддържа се още, че са налице ответни действия срещу касатора във връзка с подавани от него сигнали до държавни органи и се сочи приложимост на Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В хода на касационното производство е подадена и молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679. Ответниците по касационната жалба не изразяват становище в законоустановения срок, въпреки предоставената им от съда възможност. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба, поради липса на нарушения от страна на първоинстанционният съд. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима /макар да е изразено общо недоволство от първоинстанционното решение/. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Приел е за установено, че между ищеца и „Р. ХС 2013“ ЕООД е било налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 48/13.10.2021 г., регистриран в НАП, като счетоводното обслужване на дружеството е извършвано от ЕТ „Пегея – П. Вълева“. Съдът е приел, че личните данни на ищеца са били използвани от ответниците единствено за целите на сключването и регистрирането на трудовия договор и за изпълнение на законови задължения на работодателя по трудовото и осигурителното законодателство. Поради това е направил извод, че не са налице незаконосъобразни действия при обработването на личните данни, нито вреди, които да са пряка и непосредствена последица от поведението на ответниците. Доколкото правилата, по които е следвало да се развие производството са тези по АПК, а за предявените съединени с оспорването на действията искове за обезщетение АПК препраща към ЗОДОВ, то съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е отхвърлил предявения иск. Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е предоставил личните си данни на работодателя във връзка с постъпването си на работа, като въз основа на тези данни е изготвен трудов договор и е подадено уведомление до Националната агенция за приходите. Обработването на лични данни в тази хипотеза е свързано с изпълнение на законово задължение на работодателя, произтичащо от разпоредбите на Кодекса на труда и осигурителното законодателство. Не се установява данните да са били използвани за други цели или предоставяни на трети лица извън необходимото за изпълнение на тези задължения. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че предявената от касатора претенция е свързана с твърдения за вреди от незаконосъобразно обработване на лични данни. Законодателят е предвидил специален ред за защита и обезщетяване на вреди при нарушения на режима за защита на личните данни. Съгласно чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в ал.2 е посочено, че в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Съгласно действалата към момента на твърдяното извършване на нарушението редакция на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД - при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 2 на чл. 39 ЗЗЛД в производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпени от него вреди, вследствие неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба, относно реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права при обработване на личните му данни, а се препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти), по аргумент от § 1, т. 1 АПК. Предмет на проверка по съществото на спора е установяването, дали актът, действието или бездействието на администратора на лични данни, е съответно на нормативната уредба за защита на личните данни. Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, което е в пряка причинна връзка с претендираната вреда е основание за ангажиране на отговорността на извършителя и в този контекст чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД дава правна възможност на субекта на данни да предяви и претенцията за обезщетение, която да бъде разгледана в същото производство. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди, поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в глава единадесета "Производство за обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс. Правилно съдът е отхвърлил претенцията на К. П. за присъждане на неимуществени вреди. Правото на обезщетение и отговорност за причинени вреди е предвидено в чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД (приложимата редакция). Както точно е приел съдът, основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е обусловена от наличието на три кумулативни предпоставки, визирани по-горе. В случая е установено, че администраторът на лични данни не е обработил неправомерно личните данни на касатора, т.е. не е налице нарушение, за което пострадалото лице може да претендира обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка със същото. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това предявеният иск правилно е отхвърлен като неоснователен. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушение на правото на Европейския съюз. Посочените в жалбата разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Хартата на основните права на Европейския съюз уреждат общите принципи на защита на личните данни и правото на ефективна защита, но не променят националните процесуални правила относно допустимостта и реда за реализиране на отговорност за вреди. Неоснователни са и позоваванията на касатора на Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза. От материалите по делото не се установява спорът да е свързан с прилагането на тази директива или с упражняване на права на сигнализиращо лице по смисъла на същата. Настоящият съдебен състав обсъди и направеното от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз: Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз по чл. 267 ДФЕС, юрисдикциите имат право да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза. Те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен и ако отговорът му не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора. В конкретния случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос относно тълкуването или валидността на разпоредба от правото на ЕС, който да е релевантен за решаването на настоящия спор. Изложените доводи представляват общи твърдения за неправилно прилагане на европейското законодателство, без да се сочи конкретна неяснота или противоречие в неговото тълкуване. Освен това решаването на спора е обусловено от приложението на националните процесуални и материалноправни разпоредби относно допустимостта и основанията за реализиране на отговорност за вреди. Поради това не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и искането следва да бъде оставено без уважение. С оглед липсата на искания за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат обсъждани от съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,