Определение № 130 от 13.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 206/2025 г.

Производството е по чл. 44 ал.1 от НПК. С разпореждане от 01.03.2025г. съдия при РС – Плевен е прекратил съдебното производство по НОХД№371/2025г.и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с РС – Варна, като позицията му е че компетентен да разгледа делото е именно РС – Варна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери становището на повдигналият спора за подсъдност съд за основателно по следните съображения: Първоинстанционното дело е било образувано по частна тъжба на И. Х. Х. срещу Г. С. Г. за престъпление по чл. 182 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Твърдението на тъжителя е, че тя е осуетила изпълнението на съдебно решение на ОС – Бургас, относно личните му отношения с общото им дете А.. С въпросното решение е одобрена спогодба между двамата родители, съдържаща клаузата че „ Страните се задължават да осигурят възможност на всеки един от тях, когато детето не е при единия или другия родител, да осъществява мобилна или видеовръзка с детето“. По силата на същата спогодба местоживеенто на детето е в дома на майката в гр. Бургас. Тъжителят след раздялата с майката живее постоянно в гр. Плевен. От обстоятелствената част на тъжбата е видно, че според тъжителя майката е осуетила изпълнението на решението в посочената част, като не отговаряла на телефонните му обаждания или ги блокирала. След това изпращала имейли и вайбър – съобщения, с които давала различни обяснения, като в част от случаи твърдяла, че са били с детето извън град Бургас и обхватът бил лош. Разпоредбата на чл. 36 ал.1 до 3 от НПК съдържа три алтернативно и последователно приложими хипотези, които обвързват местната подсъдност по наказателни дела на първо място с местоизвършването на престъплението когато то е извършено в района на един и същ местно компетентен съд, на второ място с довършването на престъплението, когато изпълнителното деяние е започнало в района на един съд, но е продължило в района на друг съд или други съдилища и на трето място с довършването на досъдебното производство, когато не може да се определи мястото където е извършено престъплението или са извършени няколко престъпления в района на различни съдилища. Категорично неприложима в конкретния случай е третата хипотеза, доколкото не е имало същинско досъдебно производство, а е постановен само отказ от образуването му от РП – Плевен, тъй като престъплението е от частен характер. Така правилното решаване на повдигнатия спор за подсъдност в конкретния случай се предпоставя от отговора на въпроса, когато извършването на престъплението е свързано по някакъв начин с използването на съобщително средство от лица намиращи се в районите на различни местно компетентни съдилища, в кой от двата района е извършено престъплението, и може ли да се приеме че е започнало в района на единия съд, но е довършено в района на другия. Нито законът съдържа, нито съдебната практика до момента е извела универсално и общо приложимо правило по този въпрос, което да намира приложение независимо от конкретното престъпление и от фактическите особености на конкретния случай. Все пак настоящият състав счита, че водещ критерий при преценката следва да бъде обектът на защита на наказателно правната норма и с оглед на него да се определя съобразно спецификите на случая в района кой съд е бил реално накърнен. Така по отношение на клеветата разпространена чрез материал публикуван на интернет страница в един съдебен район, но възприета от тъжителя, близките му и професионалната му и социална общност в друг съдебен район, съществува трайна практика на ВКС, която настоящият състав споделя, че престъплението е довършено във втория от двата съдебни района, там където репутацията на пострадалия е била реално накърнена, чрез узнаването на клеветническата информация от неговите близки, познати и колеги. С оглед систематичното си място в гл. четвърта „ Престъпления против брака, семейството и младежта“ и по конкретно в раздел I „ Престъпления против брака и семейството“ разпоредбата на чл. 182 ал.2 от НК има общ обект на засягане обществените отношения свързани с правото на личен и семеен живот и специалната закрила на децата и младежите, а специален обект на засягане е съдебната защита на най - добрия интерес на детето при разногласия между неговите родители. Затова настоящият съдебен състав намира, че водещ критерий къде е осъществено осуетяването на съдебно решение относно лични контакти с детето е постоянното местожителство на детето, освен ако самото съдебното решение предвижда изпълнението му да се извърши на друго място или има категорични данни, че фактическото местоживеене на детето не съвпада с постоянното по смисъла на закона или с посоченото в решението, което се изпълнява. В конкретния случай, макар тъжителят да е направил опит да се свърже с детето си намирайки сe в гр. Плевен, контактът с детето му / според твърденията в тъжбата/ е бил осуетен с поредица от действия и бездействия на другия родител, осъществени в района на РС - Бургас, където е и постоянното местоживеене на детето. Това фактическо положение не се променя от насрещните твърдения на майката, че в част от случаите били извън града, без да се уточнява къде точно. При тези обстоятелства местно компетентен да разгледа делото е РС - Бургас Водим от горното и на основание чл.44 ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение