Определение № 2485 от 29.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4264/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпило е искане от Община Велико Търново, представлявана от кмета Д. П., за връщане на внесено обезпечение в размер на 29000 лева. В искането се сочи, че касационният съд не е допуснал касационното обжалване на въззивно решение, и по искане на ищеца М. Т. е наложен запор върху сметката на общината, независимо, че в срока за доброволно изпълнение дължимите суми са заплатени. Към искането се прилагат запорно съобщение от 09.06.2023 г. и покана за доброволно изпълнение от 21.06.2023 г. – двете по изп.д. № 5489/2022 г. по описа на частен съдебен изпълнител Д. К., рег. № ***, район на действие Окръжен съд Велико Търново, платежно нареждане от молителя за превеждане на частен съдебен изпълнител Д. К. на 52954,30 лева от 22.06.2023 г. по изп.д. № 5489/2022 г., и две платежни нареждания от 23.06.2023 г. за заплащане на такси и разноски по същото изпълнително дело. Ответната страна М. И. Т., с адрес в [населено място], не представя становище по молбата в указания от съда срок. В настоящото производство се установява, че с определение № 4117 от 3 октомври 2022 г. по ч.гр.д. № 3595/2022 г. по описа на ІІ г.о., ВКС, на основание чл. 282 ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 107 от 26 юли 2022 г., постановено по гр.д. № 119/2022 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 486 от 9 декември 2021 г., постановено по гр.д. № 322/2021 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, за осъждането на Община Велико Търново да заплати на М. И. Т. сумата от 29000 лева, частично от сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, настъпило на 01.03.2018г., поради лошо изпълнение на възложената от ответника на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД работа по полагане на пътна маркировка на пешеходна пътека на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 21.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, деловодни разноски в размер на 350 лева, сумата от 1400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ, и на окръжния съд сумата от 1060 лева – дължима държавна такса върху уважения иск, от заплащането на която ищецът е бил освободен; с определение № 1473, постановено по гр.д. № 4264/2022 г. от 6 юни 2023 г. по гр.д. № 4264/2022 г. по описа на І г.о., ВКС, не е допуснато касационното обжалване по жалбата на Община Велико Търново на същото въззивно решение. С удостоверение от 28.08.2023 г. на счетоводството на ВКС е установено наличието на сумата от 29000 лева, внесена на 28.09.2022 г., по сметката за обезпеченията на ВКС. При това положение молбата за освобождаването на внесената като обезпечение сума е допустима и основателна. От представените доказателства е видно, че молителят е заплатил по сметката на частния съдебен изпълнител дължимите на Т. суми, поради което молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде уважена и сумата – преведена по посочената от молителя сметка. Воден от изложеното, съставът на I г.о., ВКС,