Определение № 36 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 487/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Д. срещу определение № 2097 от 29.09.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2866/2020г. на Софийския апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 2309 от 03.06.2020г. по в.ч.гр.д.№ 473/2020г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. Д. Д. против определение № 1553 от 17.02.2020г. по гр.д.№ 2055/2019г. на Благоевградския районен съд, с което е оставено без уважение направено от жалбоподателя възражение по чл.342 ГПК в делбеното производство. Ответникът по жалбата С. Г. Д. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на определението не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. По подадената частна касационна жалба настоящият състав на ВКС намира следното: Жалбата е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията по ал.1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд /чл.274, ал.2 ГПК/. В случая преграждащото развитието на делото определение на окръжния съд е подлежало на обжалване пред апелативния съд и постановеното от него потвърдително определение е окончателно, тъй като законът не предвижда възможност за неговото обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С оглед изложеното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство следва да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата сумата 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Отговорността за разноските по делото е обективна и погрешното посочване в определението на апелативния съд, че то подлежи на обжалване пред ВКС не може да освободи жалбоподателя от тази отговорност спрямо насрещната страна и в хипотезата на недопустимост на жалбата. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІ г.о.,