Решение № 366 от 01.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 686/2026 г.

Настоящото производство е образувано по искане на временно изпълняващия функциите главен прокурор В. С., депозирано на 2.06.2026 г, за възобновяване на н. д. № 940/25 по описа на Върховния касационен съд, по което е постановено решение № 62 от 29.01.2026 г, с което е оставена в сила присъда № 8 от 2.04.2025 г на Кюстендилски окръжен съд, по ВНОХД № 511/24, и за възобновяване на ВНОХД № 511/24 по описа на Кюстендилски окръжен съд, по което е постановена присъда № 8 от 2.04.2025 г, с която е отменена оправдателна присъда на Кюстендилски районен съд № 13 от 15.05.2024 г, по НОХД № 310/23, и подсъдимата А. Д. А. е призната за виновна, че на 19.05.2022 г в [населено място], обл. /област/, е управлявала моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 3 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „глоба“ от 500 лв. Искането за възобновяване е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи:Въззивният съд е постановил осъдителна присъда по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимата по чл. 343 б, ал. 3 НК, с налагане на предвидените в закона кумулативни наказания: „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, но, в нарушение на процесуалните правила, съдът е определил на подсъдимата първите две наказания, като е пропуснал да наложи третото такова. Пропускът да бъде наложено наказанието по чл. 343 г НК е в разрез с императивната разпоредба на закона, което обуславя нарушение и на материалния закон. Производството пред Върховния касационен съд се е развило по жалба на защитниците на подсъдимата А., при липса на касационен протест, което е изключило възможността да бъдат отстранени допуснатите от въззивния съд нарушения. Иска се, по реда на възобновяването, постановените съдебни актове на касационната инстанция и на въззивната такава да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилски окръжен съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа искането и пледира за неговото уважаване. Осъдената А. изразява становище в писмени бележки, с които оспорва активната процесуална легитимация на вносителя на искането. Алтернативно, изтъква, че осъждането й е неправилно, поради което осъдителната присъда следва да бъде ревизирана, като бъде отменена, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от временно изпълняващия функциите главен прокурор В. С., определена от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с протокол от 22.04.2026 г, на основание чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт. По въпроса за легитимността на В. С. в качеството й на временно изпълняваща функциите главен прокурор липсва правен спор, от което следва, че тя е активно легитимирана да прави искане за възобновяване на наказателно производство. Налице са и другите предпоставки за допустимост на искането, а именно: Доколкото се иска влошаване на положението на осъдената, спазен е шестмесечният срок за депозиране на искането. Съдебният акт, чиято отмяна се цели, по реда на възобновяването, е бил проверен по касационен ред само по жалба на защитниците на подсъдимата. Ето защо, ВКС намери, че искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. На следващо място, при произнасяне на настоящата инстанция по същество, следва да се посочи, че предмет на проверка са само основанията, очертани от вносителя на искането, но не и тези, изложени от осъденото лице, което иска да бъде пререшен въпроса за реализираната наказателна отговорност. Това е така, защото, от една страна, производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, инициирано от главния прокурор, не би могло да инкорпорира и производство, започнало по инициатива на осъденото лице, тъй като двете производства могат за протекат само отделно и независимо едно от друго. От друга страна, по доводите на осъдената относно законосъобразността на нейното осъждане е налице произнасяне на Върховния касационен съд с решение № 62 от 29.01.2026 г, по н. д. № 940/25, което означава, че тези въпроси вече са решени от касационната инстанция и е недопустимо да бъдат обсъждани и решавани за втори път. Ето защо, в настоящото изложение ще бъдат обсъдени само аргументите, изводими от искането на изпълняващия функциите главен прокурор, което означава, че няма да бъдат обсъждани съображенията на осъдената относно правилността на нейното осъждане. ВКС намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено. Въззивният съд е бил сезиран с протест на прокурора, в който е имало искане за отмяна на оправдателната присъда, осъждане на подсъдимата и налагане на предвиденото в закона комплексно наказание: „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“. Като е постановил осъдителна присъда по чл. 343 б, ал. 3 и чл. 54 НК, без да изпълни в пълнота процесуалните си задължения по чл. 301 НПК, окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът не е приложил чл. 55, ал. 3 НК, в която хипотеза е възможно да не бъде наложено по-лекото кумулативно наказание по чл. 343 г НК. В същото време, пропускът да се наложи наказанието по чл. 343 г НК, при хипотезата на чл. 54 НК, е обусловило и неправилно приложение на материалния закон. Производството пред ВКС се е развило по жалба на защитниците на подсъдимата, поради което касационната инстанция не е разполагала с процесуален способ да отстрани нарушението на материалния закон, като отмени въззивната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С оглед на изложеното, ВКС намери, че наказателното производство следва да бъде възобновено, следва да бъдат отменени касационното решение и въззивната присъда и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,