Определение № 199 от 18.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1406/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против постановеното от Окръжен съд – Велико Търново определение № 706 / 15.12.2012 год. по ч.гр.д.№ 1384 / 2012 год., с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК, издадена на 09.02.2012 год., за сумата от 274 368,79 лв., ведно със законната лихва върху същата от предявяване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, на основание запис на заповед от 05.12.2007 год., срещу длъжника [фирма]. Жалбоподателят излага съображения относно неправилността на акта на въззивна инстанция, постановен в производство по чл.419 ал.1 от ГПК, относно извода за неизискуемост на вземането, предвид недоказано редовно предявяване записа на заповед за плащане. Ответната страна – [фирма] - не е взела становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист / какъвто единствено е предмета на постановеното определение ,без да се отменя самата заповед за изпълнение на парично задължение, вкл. с оглед изричните указания на касационна инстанция, дадени в предходно определение № 1021 / 02.11.2012 год. по ч.т.д.№ 715 / 2012 год. по обезсилване първоначалното произнасяне на съда по жалбата на [фирма] / нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат, нито разрешават по същество същото или друго производство от значение за заповедното, нито преграждат развитието на такова. Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане, в случай на уважаване искането за издаването й, не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение, а при оспорването й чрез възражение по чл.414 ГПК – на иска по чл.422 ГПК. В този смисъл: опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр. 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение