Решение № 938 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5141/2025 г.
ВАСВторо отделение28.01.2026 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1655/15.01.2025 г., постановено по административно дело № 10871/2023 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Виал Паркет“ ЕООД, [ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 1022,58 евро. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Н. Д. Ч., [ЕГН] и П. Г. Ч., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в общ размер на 639,11 евро. ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. А. Ц., [ЕГН] и В. А. Ц., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в общ размер на 766,94 евро. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Е. Т. П., [ЕГН], Е. И. М., [ЕГН] и Д. Б. П., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в общ размер на 255,65 евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и слeдващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. Григорова, против Решение № 1655/15.01.2025 г., постановено по административно дело № 10871/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Срещу решението е подадена и втора касационна жалба от М. Н. Л. и С. А. П., представлявани от адвокат Н. Попов. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община по заявление № САГ23-ДР00-2332/29.08.2023 г., подадено от М. Ц. и В. Ц., като преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Отменена е и Заповед № САГ23-РА53-769/31.10.2023 г. на Главния архитект на Столична община, с която служебно е наредено да се изработи проект за Подробен устройствен план – изменение на плана за регулация в териториален обхват [УПИ] „За Жс“, [УПИ], кв. 216, м. „Павлово – Бъкстон“ и улична регулация от о.т. 117а до о.т. 117б. В касационните жалби се излагат съображения за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационните жалби се поддържат от процесуалните представители - юрисконсулт Григорова и адвокат Н. Попов. Ответните страни Район Витоша - Столична община, Етажна собственост, регистриран като [адрес], [адрес], чрез Е. М.; Етажна собственост, регистриран като [адрес], чрез Н. А.; Етажна собственост, регистриран като [адрес], чрез Д. П., Н. А. А., Т. А. Н., К. Ц. К., Д. К. К., Й. В. А., А. Д. П., А. Г. А., С. И. С., Е. Д. К., П. Т. С., Т. Г. Т., Ц. В. К., О. Т. П., И. К. И., А. Т. С., И. А. А., Д. Е. П., Г. Т. Т., Т. Т. Т., Д. Г. С., К. Д. К., К. А. Д., М. В. В., Д. С. К. - председател на ЕС на [адрес], Е. Г., Ц. М. Г. и К. И. Г., редовно призовани при условията на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явяват и не се представляват. От Етажните собствености на живущите в жилищни сгради, находящи се в гр. София, [жк], [улица], бл. [номер], бл. [номер] и бл. [номер] е постъпил писмен отговор, изготвен от адвокат Д. Михайлов. Считат касационната жалба на Главния архитект на Столична община за основателна и молят да бъде уважена. Етажна собственост на живущите в жилищна сграда - [жк], [улица], бл. [номер] се представлява и лично от домоуправителя Й. Б. А., който поддържа касационните жалби. Ответниците Н. Д. Ч. и П. Г. Ч. се явяват лично и с адвокат Д. Дудунска, като считат съдебното решение за правилно, молят да бъде оставено в сила и се присъдят сторените разноски. "Виал Паркет" ЕООД се представлява от адвокат С. Пантелеева, която лично и в писмен отговор оспорва касационните жалби моли да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства. Ответниците Е. Т. П., Е. И. М. и Д. Б. П. се представляват от адвокат С. Желев, който в писмен отговор изразява становище в подкрепа на съдебното решение с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените разноски в размер на 500 лева платено адвокатско възнаграждение. Е. П. и Д. П. се явяват лично и изразяват същото становище. Ответниците М. А. Ц. и В. А. Ц. се представляват от адвокат Гоцева, като М. Ц. се явява лично. Оспорват касационните жалби и молят съдебното решение да бъде оставено в сила, за което излагат съображения в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски. Ответниците Т. Г., В. Г. Т., Г. Л. К., М. В. К., Е. И. Б., М. А. К., А. А. Д., Р. В. В., В. М. К., Б. П. К., Л. М. К., А. В. В., А. П. П., В. Л. В. и И. В. П. се представляват от адвокат А. Лещев, който е преупълномощен от назначения им особен представител адвокат Л. Лещева, който счита оспореното решение за правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, изслушал е заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, които е обсъдил задълбочено, установил е правилно фактите по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Установено е, че пред административния орган са били образувани две производства, касаещи сходен териториален обхват. Първото производство е образувано по реда на чл. 135, ал. 5 З ЗУТ по служебна инициатива по подадено заявление от Кмета на Район „Витоша“ с искане да се допусне изработването на проект на ПУП в обхвата на кв. 216, м. „Павлово – Бъкстон“. Преди приключване на това производство е подадено второ заявление по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, от лицата М. А. Ц. и В. А. Ц., съдържащо искане да се допусне изработването на проект за изменение на плана в същия квартал, касаещо [УПИ] „За Жс“ и [УПИ], кв. 216, м. „Павлово – Бъкстон“. Същите имоти са предмет и на Заповед № САГ23-РА53-769/31.10.2023 г. на Главния архитект на Столична община, приключила първото служебно образувано производство. Установено е също така, че М. А. Ц. и В. А. Ц. са заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, на които по съдебен ред е възстановено право на собственост върху имот с [идентификатор], попадащ частично в [УПИ] и частично в [УПИ], кв. 216. Искането им, обективирано в скица –мотивирано предложение е за допускане изработването на проект за изменение на плана за регулация чрез образуване на нов УПИ, който да е идентичен със собственият им поземлен имот, така, както е нанесен в кадастъра. Това заявление не е било разгледано от компетентния орган, поради което се е формирал мълчалив отказ. Съдът го е отменил развивайки мотиви, че са налице всички законоустановени условия заявлението да бъде разгледано и уважено, независимо от висящото друго административно производство по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, които се споделят от настоящия съдебен състав. След като искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, с предложена скица с мотивирано предложение за изменение на регулационния план, което изменение е допустимо съгласно хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, административният орган е следвало да се произнесе с изричен акт, с който да разреши изработването на проекта, поради което законосъобразно мълчаливият отказ е бил отменен от съда. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба на Главния архитект на Столична община за това, че този орган не е бил сезиран със заявление по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, поради което не е дължал произнасяне. Действително, първото заявление на М. А. Ц. и В. А. Ц. от 24.07.2023 г. е адресирано до некомпетентен орган, но посредством депозираното от тях следващото заявление от 29.08.2023 г., Главният архитект на Столична община е бил надлежно сезиран от посочените лица, чиято воля е ясно изразена, поради което именно по това заявление е било дължимо произнасяне, респективно е фирмиран незаконосъобразния мълчалив отказ. За да отмени втория оспорен пред него акт - Заповед № САГ23-РА53-769/31.10.2023 г. на Главния архитект на Столична община, административният съд е приел, че същият е издаден при съществени административнопроизводствени нарушения и в нарушение на материалния закон. Действително, заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при незачитане правата на всички заинтересовани страни. Правилно е прието, че двете административни производства, предвид сходния териториален обхват е следвало да бъдат обединени за общо процедиране и произнасяне, като по този начин не би се стигнало до пряко засягане на заявителите по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, както и би се избрал друг законосъобразен и по-икономично осъществим подход при уреждане на затруднения транспортен достъп. Установено е, че с оспорената заповед е допуснато изработването на проект за създаване на улица, която не отговоря на нормативните изисквания за ширина, регламентирани в чл. 80, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Освен това е установено, че допуснатият проект не отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономична осъществимост и целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и квартали, тъй като са налице други варианти за прокарване на новопредвидената улица - тупик, при които вместо имот – частна собственост да се засягат само терени – общинска собственост, които изобщо не са били проучени. При така изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е приложил и тълкувал правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответните страни „Виал Паркет“ ЕООД, Н. Д. Ч., П. Г. Ч. М. А. Ц., В. А. Ц., Е. Т. П., Е. И. М. и Д. Б. П., следва да се присъдят сторените от тях съдебно-деловодни разноски, който се възлагат в тежест на Столична община съгласно правилото на чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение