Определение № 155 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 533/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищцата Т. Б. Ц. от [населено място] /въззиваема страна в производството пред Софийски апелативен съд/ чрез процесуален представител адв. Н. А. М. срещу определение № 12076 от закрито заседание на 30.11.2020 г. по гр. дело № 1477/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. Д. като процесуален представител на Т. Б. Ц. по чл. 248 ГПК, депозирана на 22.10.2020 г., за изменение на решение № 12037 от 30.09.2020 г. по гр. дело № 1477/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд не се е съобразил с представените доказателства за уговорен и незаплатен от Т. Ц. адвокатски хонорар поради това, че ищцата представлява материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., депозирания отговор на въззивната жалба, искането за присъждане на адв. Н. М. на адвокатско възнаграждение, както и с представения в открито съдебно заседание на 16.09.2020 г. списък по чл. 80 ГПК. Моли определението на Софийски апелативен съд да бъде отменено и вместо това решението да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът /въззивник/ да бъде осъден да заплати на адв. Н. А. М. адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима - депозирана е от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивното производство е образувано по повод подадена от ответника „Дженерали застраховане“ АД въззивна жалба срещу решение № 174 от 08.01.2020 г. по гр. дело № 6749/2017 г. на Софийски градски съд, I-9 състав в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното плащане, както и присъдените разноски. С решение № 12037 от 30.09.2020 г. по гр. дело № 1477/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част и не е присъдила разноски на въззиваемата, като е приела, че не са представени доказателства, че такива са направени, както и адв. Д. не е оказала безплатна правна помощ, поради което такава не се дължи на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В срока по чл. 248 ГПК адв. П. Д. като процесуален представител на Т. Б. Ц. на 22.10.2020 г. е подала молба за изменение на решение № 12037 от 30.09.2020 г. по гр. дело № 1477/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав в частта за разноските, като на адв. Н. А. М. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лв. съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, че процесуалното представителство, осъществявано от адв. П. Д., е на основание чл. 38 ЗАдв. Определението на Софийски апелативен съд е неправилно. Съдебният състав не е съобразил, че към отговора на въззивната жалба, депозиран своевременно в двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от процесуален представител на Т. Б. Ц. адв. Н. А. М., е приложен договор за правна защита и съдействие № 17/13.03.2020 г., в който изрично е посочено, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. клиентът не заплаща договореното адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лв., тъй като е материално затруднено лице. С отговора е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, в списъка по чл. 80 ГПК, представен в откритото съдебно заседание на 16.09.2020 г., също е посочено, че се претендира уговорения адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а в молбата по чл. 248 ГПК изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. Н. М. за отговора на въззивната жалба и процесуалното представителство по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай въззивникът „Дженерали застраховане“ АД е обжалвал първоинстанционното решение в съответната осъдителна част, направил е разноски за въззивното производство, но решението на Софийски градски съд е потвърдено, поради което са осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Н. А. М. – процесуален представител на въззиваемата страна, която е подала отговор на въззивната жалба, в размер 1 130 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно обжалваемия интерес. Въз основа на изложените съображения определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и вместо това ответникът „Дженерали застраховане“ АД да бъде осъден да заплати на адвокат Н. А. М. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. сума в размер 1 130 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение