Определение № 3136 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение № 436 от 09.02.2024 г. по касационно административнонаказателно дело № 5/2024 г. на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по к.н.а.х.д. № 5/2024 г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. Счита определението за неправилно. Според жалбоподателя не е приложима разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Излага доводи, че не е достатъчно обстоятелството, че и по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба на вътрешното право с правото на ЕС, а следва да се изследват всички релевантни факти по делото. Без да изложи всички релевантни факти по делото административният съд приел, че решението на СЕС по поставения за тълкуване въпрос е от съществено значение за решаване на делото образувано по касационна жалба срещу решение на РС Благоевград, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита частната жалба за процесуално допустима. Настоящият касационен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г., определение по адм.д. № 11181/2023 г., определение по адм.д.1559/2024 г., определение по адм. дело № 1225/2024г., определение по адм.д.№ 909/2024г. по описа на ВАС, петчленен състав. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. От друга страна може да се изложи тезата, че съдебните актове постановени от касационна инстанция по ЗАНН, каквато е административния съд, не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, който не е инстанция по ЗАНН. Решенията на касационната инстанция по ЗАНН не подлежат на обжалване съгласно чл. 223 АПК/ намиращ се в глава дванадесета АПК/ във връзка с чл. 63в ЗАНН, а съгласно чл. 73 ЗАНН когато се иска възобновяване на акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на административния съд. Чл. 229 и сл. АПК се намират в глава тринадесета АПК. Съгласно чл. 63г ЗАНН в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд. С тази разпоредба е предвидено обжалване на определения на районния съд с частна жалба пред административния съд. С оглед на това може да се приеме, че не е предвидено обжалване на определенията на касационната инстанция административен съд за прекратяване на производството с определение. Следователно не подлежат на обжалване пред ВАС и определенията на касационната инстанция по ЗАНН административен съд за спиране на производството по делото.