Определение № 13305 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Столична община, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник, против определение № 18507 от 01.10.2024 г. по адм.д. № 6481/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която съдът е прекратил производството по делото по жалбата на общината срещу Уведомление от 31.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за извършени финансови корекции по повод направено искане за окончателно плащане № 8/17.05.2024 г. Според частния жалбоподател изводът на съда, че уведомлението е негоден за обжалване административен акт, както и че на обжалване подлежат само актовете за налагане на финансова корекция, е неправилен. Твърди, че уведомлението не съдържа воля на УО за налагане на финансова корекция, а такава за тяхното фактическо извършване по реда на чл. 75 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020", чрез пълномощник, оспорва частната жалба като недопустима, а по същество като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на исканите от касационния жалбоподател такива. В допълнение посочва, че разноски в производството не следва да се присъждат, тъй като такива вече са присъдени в производството по оспорване на решенията му за определяне на финансови корекции. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по обективно съединени жалби на Столична община срещу решение от 31.05.2024 г. на УО на ОПОС и Уведомление от 31.05.2024 г. на УО на ОПОС за извършени финансови корекции по повод искане за окончателно плащане № 8/17.05.2024 г. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е прекратил производството по делото по жалбата на общината срещу Уведомление от 31.05.2024 г. на УО на ОПОС за извършени финансови корекции като недопустимо. Приел е, че на обжалване подлежат само решенията за определяне на финансова корекция, а с писмото те само са обобщени. Обосновал е, че уведомлението не е административен акт - не съдържа властническо волеизявление за налагане на финансова корекция, а само обобщава всички определени към момента на постановяване на оспореното решение финансови корекции. С тези мотиви е прекратил производството по оспорването на Уведомление от 31.05.2024 г. на УО на ОПОС. Определението в обжалваната му част е неправилно. Оспореното уведомление е издадено на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Видно от съдържанието на акта, с него органът, по повод постъпило искане за окончателно плащане, е посочил, че са извършени финансови корекции, вследствие на които се намаляват със 100 627,88 лв. от безвъзмездната финансова помощ и с 45 910,46 лв. от собствено финансиране допустимите разходи по искането за плащане. Член 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. ЗУСЕФСУ не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на акта на ръководителя на УО по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Не е необходимо законът да предвижда изрична възможност за обжалване, тъй като бенефициерите имат правен интерес от защита срещу тези актове на УО. Защитата срещу акта в частта за изпълнението на финансовите корекции следва да се осъществи чрез допускането му до съдебен контрол за законосъобразност (в този см. решение №8236 от 03.07.2024 г. по адм.д. № 3485/2024 г. на ВАС), тъй като с него се засягат законни права и интереси на адресата и той не разполага с друг ред за защита на този етап от процедурата. Характерът на акта се извежда от неговото съдържание, а не от даденото от органа наименование. Контролът за законосъобразност върху този индивидуален административен акт включва проверка на размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията (в случая този размер не е спорен); проверка на размера на финансовите корекции, определени с нарочни актове по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ, доказателства по делото; проверка на обстоятелството дали финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи; проверка на етапа на извършване на корекцията с оглед различните нормативно регламентирани способи за това. По горните съображения неправилни са изводите на административния съд, че оспореното уведомление не притежава белезите на административен акт и не подлежи на обжалване. Оспореното уведомление от 31.05.2024 г. на УО на ОПОС има характеристиките на индивидуален административен акт и той подлежи на оспорване по реда на АПК. Предвид горното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Административния съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Столична община жалба. С оглед изхода на спора въпросът за съдебните разноски следва да бъде решен при новото произнасяне на Административен съд София-град на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд