Определение № 1846 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение №12592/22.07.2024 г., постановено по адм. д. 4522/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното е нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на свръхповелителни норми, евентуално иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допълнителни аргументи в подкрепа на частната жалба са изложени в молба-защита, в която са направени и доказателствени искания. Претендира разноски. Ответникът оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №12592/22.07.2024 г., постановено по адм. д. 4522/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В. против Решение № РКС24-РИО9-39/16.04.2024 г. на кмета на Район „Красно село“-Столична община, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса, поради което е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Допълнително са изложени съображения за липса на правен интерес от оспорването поради това, че с атакуваното решение е предоставен пълен достъп до поисканата от жалбоподателя информация. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Атакуваното определение е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране, поради което е действително и допустимо. Предмет на оспорване пред първата инстанция е Решение № РКС24-РИО9-39/16.04.2024 г. на кмета на Район „Красно село“-Столична община, с което е предоставен „пълен достъп“ до поисканата обществена информация със заявление рег. № РКС24-ОИ94-16/03.04.2024 г. на Н. В.. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая оспореното от Н. В. решение е изцяло благоприятно за него и не нарушава негови права, свободи или законни интереси, както и не поражда задължения за адресата му, а удовлетворява изцяло неговото искане. Твърденията в молбата-защита относно обема на предоставената информация е въпрос по изпълнението на акта, а не относно неговата законосъобразност. Видно от недвусмисленото съдържание на атакуваното пред АССГ решение с него се предоставя пълен и безусловен достъп до цялата поискана от заявителя информация, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването му. С оглед обстоятелството, че жалбата на Н. В. против Решение № РКС24-РИО9-39/16.04.2024 г. на кмета на Район „Красно село“- Столична община е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, са без правно значение мотивите на първата инстанция и доводите в молбата-защита относно редовността на жалбата. Оспорванията и доказателствените искания, направени в молбата-защита са по повод именно процедурата по проверка редовността на жалбата, а не за нейната допустимост, поради което и не се налага насрочване на открито съдено заседание за произнасяне по тях, респективно за събиране на доказателства за факти, които са от значение само за хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК, но не биха били в състояние да променят крайния извод за недопустимост на оспорването. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила поради правилния му краен резултат. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 50 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение