Определение № 4221 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. В. Л. от гр. Стара Загора, против Определение № 2822 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело № 638/2025 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ). Иска се отмяна на определението на съда, с което жалбата е оставена без разглеждане и прекратено производството по делото с доводи, че жалбоподателят, като подал сигнал до министъра на правосъдието за наличието на плагиатство, има право да изисква спазване на посочените в чл.30 ал.9 и ал.10 от Закона за развитието на академичния състав в Република България / ЗРАСРБ/ срокове за произнасяне на Комисията по академична етика (КАЕ). С писмо, постъпило по делото на 20.03.2025г., частният жалбоподател представя допълнително писмо на зам.министър на образованието и науката до гл.секретар на Омбудстмана на РБ, с копие до Л. Л., с което той се уведомява за взето решение от 12.11.2024г. на членовете на КАЕ, на което същите са взели решение да преустановят извършваните проверки по същество по сигнали, по които са изтекли сроковете по чл.30 ал.9 и ал.10 от ЗРАСРБ, сред които проверки по сигнал попада и проверката по сигнал № 94-5312/05.09.2024г., подаден от Л. Л.. Основание за това решение е посочена в писмото съдебна практика, основана само на едно решение на Административен съд гр.Русе по адм.д.№ 458/2022г., в което този законов срок бил определен като преклузивен. Ответникът – министърът на образованието и науката не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, приема, че частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл.229, ал.1, т.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Л. В. Л. против бездействие на министъра на образованието и науката да извърши контрол на дейността на Комисията по академична етика (КАЕ), предвид липсата на произнасяне от нейна страна в срока по чл.30 ал.9 от ЗРАСРБ с доклад, по подаден от Л. сигнал с вх. № 94-5312/05.09.2024 г. до Министерство на образованието и науката, относно извършено плагиатство от страна на проф. Д. Я. - ректор на Тракийския университет гр. Стара Загора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че независимо, че производството по установяване на плагиатство се образува по сигнал, при осъществяването на функциите си по контрол на дейността на КАЕ, министърът на образованието и науката действа служебно и преценката дали да издаде акт или да предприеме действие или бездействие в това вътрешно служебно производство не подлежи на съдебен контрол. В допълнение, АССГ е приел за установено, че подателят на сигнала не се е възползвал от възможността по чл. 119 и сл. от АПК да подаде сигнал до министъра за твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на КАЕ. Обосновал, че при липса на възможност министърът на образованието и науката да бъде правно задължен да предприеме действия по осъществяване на контрол на дейността на КАЕ, не е налице подлежащо на обжалване бездействие. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 30а от ЗРАСРБ КАЕ се създава от министъра на образованието и науката за разглеждане на отправените до него сигнали, включително за наличието на плагиатство. Алинея 2 на същата разпоредба определя, че Комисията по академична етика осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, издаден от министъра на образованието и науката. Съгласно чл.13 ал.1 от Правилника за дейността на Комисията по академична етика, Комисията извършва проверката при условията и по реда на чл. 30, ал. 5 - 12, чл. 32, ал. 6 и 10 от ЗРАСРБ, като се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 - 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите / чл.30 ал.9 ЗРАСРБ/. Както правилно е приел АССГ в обжалваното определение, докладът, който КАЕ прави, е само етап от производството по установяване на извършено плагиатство, което приключва с акт на министъра на образованието и науката. Споделят се мотивите на АССГ, че след представянето на доклада на КАЕ, министърът на образованието и науката дължи осъществяването на контрол върху проведеното производство и едва след като се убеди, че са спазени нормативните изисквания за установяване на плагиатство, следва да приеме констатациите в доклада. КАЕ не действа като самостоятелен административен орган, а подпомага министъра в извършването на обективна оценка на научния труд и не го замества в упражняването на правомощията му, дадени в чл. 31, ал. 2, ал, 7 ЗРАСРБ. Министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности – чл.30, ал.1 ЗРАСРБ. Решението на министъра по чл.30, ал.4 ЗРАСРБ или непроизнасянето му по подаден до него сигнал не подлежат на обжалване, тъй като нямат белезите на индивидуален административен акт. Волеизявленията на министъра по повод процедурата по извършване на проверка за наличието на плагиатство не подлежат на обжалване, тъй като с тях не приключва административното производство, както и не се създават права или задължения за подателя на сигнала. Законосъобразен е крайният извод на съда че действията/бездействието на министъра на образованието и науката в производството за установяване на наличието на плагиатство не подлежи на съдебен контрол. Макар и срока за произнасяне с доклад от КАЕ относно наличието или липсата на плагиатство да е определен в закона, вкл. и възможността за удължаването му при необходимост / чл.30 ал.9 и ал.10 от ЗРАСРБ/, действията по контрол за спазването му от страна на министъра са част от производството по пар.4в от ДР на ЗРАСРБ във вр. с чл.30 и сл. ЗРАСРБ, което може да приключи с издаване на акт от министъра на образованието и науката по реда на чл.31 ал.7-8 ЗРАСРБ. Само този краен акт има характер на индивидуален административен акт и би подлежал на самостоятелно обжалване, но от адресата, чиито права и законни интереси засяга. Съгласно чл. 119 от АПК сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. С разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от АПК е предвидено, че когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица. Решението по сигнала се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му (чл. 123, ал. 1 от АПК) и по силата на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от АПК е изключено от съдебен контрол. По изложените съображения обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение