Определение № 317 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Б. Б. от гр. Б., чрез пълномощника си адв. С от АК- Б., срещу определение № 15 от 15.02.2010 г. по ч.гр.д. № 20/2010 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определение № 1 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 760/2009 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му, с която не е приет за съвместно разглеждане при условията на евентуалност на предявения от него обратен иск срещу третото лице-помагач ЗК”Л”АД гр. С.. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата ЗК”Л”АД гр. С., чрез пълномощника си юриск. Моника В. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на БОС, с което не е приет за съвместно разглеждане при условията на евентуалност на предявения от жалбоподателя Б. обратен иск срещу третото лице-помагач ЗК”Л”АД гр. С. в производството по гр.д. № 760/2009 г., и същият му е върнат, не подлежи на инстанционен контрол, поради което е оставил частната жалба без разглеждане. Определението е правилно. Пред Бургаския окръжен съд ищците В от гр. С. и А. В. В. – Щ. от гр. М., Германия, са предявили срещу ответника С обективно съединени искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД. В хода на производството ответникът е поискал да бъде привлечено като трето лице помагач ЗК”Л”АД гр. С., срещу което е предявил при условията на евентуалност обратен иск, на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С определение № 1 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 760/2009 г. първоинстанционният съд в производство по чл. 140 ГПК е конституирал като трето лице помагач застрахователната компания, но не е приел за съвместно разглеждане предявения от ответника при условията на евентуалност обратен иск срещу третото лице-помагач, тъй като ще се затрудни производството по делото при съвместното му разглеждане с основните искове, поради което го е върнал на ответника с указание, че няма пречка да го предяви в отделно производство. Това определение е обжалвано от него и с атакуваното определение въззивният съд правилно е оставил без разглеждане частната жалба като процесуално недопустима, тъй като не са налице условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – определението за връщане на обратния иск не прегражда по-нататъшното развитие на делото и в нормата на чл. 219, ал. 3 ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,