Определение № 275 от 15.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 154/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. агенция за приходите -гр. София срещу разпореждане № 109 от 29.12.2010 г. по т. д. № 148/2010 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната подадената от Н. агенция за приходите въззивна жалба вх. № 55124/27.07.2010 г. против решение от 08.07.2010 г. по т. д. № 1461/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че не е било налице визираното в чл.262, ал.2, т.2 от ГПК основание за връщане на въззивната жалба, тъй като е отстранил констатираните нередовности на жалбата в указания от съда срок. Ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място], редовно уведомен по реда на чл.619 от ТЗ, не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по т. д. № 148/2010 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Н. агенция за приходите, с която е обжалвано постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, решение по т. д. № 1461/2010 г. в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма]. За да върне на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК въззивната жалба и да прекрати образуваното във връзка с нея производство, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че Агенцията - жалбоподател не е изпълнила дадените с разпореждане от 06.12.2010 г. указания да представи препис от депозираната на 02.12.2010 г. допълнителна молба за уточняване на твърдяната начална дата на неплатежоспособност за връчване на ответника - длъжника. Обжалваното определение е неправилно. От приложеното към т. д. № 148/2010 г. съобщение се установява, че разпореждането от 06.12.2010 г., с което въззивният съд е предоставил възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок от уведомяването да представи препис от депозираната на 02.12.2010 г. допълнителна молба - уточнение, е връчено на Националната агенция за приходите на 16.12.2010 г. Съобразно правилото на чл.60, ал.4 от ГПК, едноседмичният срок е следвало да изтече на 23.12.2010 г., но преди края на срока - на 22.12.2010 г., Агенцията е изпратила по пощата препис от молбата - уточнение, като пощенската пратка е получена в регистратурата на Софийски апелативен съд на 23.12.2010 г. Изложените обстоятелства сочат, че жалбоподателят е отстранил своевременно констатираните от въззивния съд нередовности на въззивната жалба, поради което не са били налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК за връщане на жалбата, както неправилно е приел въззивният съда. Фактът, че изпратеният по пощата и получен в рамките на едноседмичния преклузивен срок препис от молбата - уточнение на въззивната жалба е докладван на съда в по-късен момент, след постановяване на разпореждането за връщане на жалбата, е ирелевантен за правилността на обжалвания съдебен акт, тъй като неизпълнението на задълженията на служителите на съдебната администрация не може да води до неблагоприятни за страните в процеса правни последици. Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото - върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на неправилно върнатата въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,