Решение № 4191 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 307/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. М. против решение № 1648 от 13.10.2023 г., постановено по амд. д. № 1163/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение на Факултетния съвет (ФС) на Юридическия факултет (ЮФ) на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (ПУ), взето с Протокол № 100/30.03.2022 г. за избор на Г. Г. на академична длъжност „доцент“ по област 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6 Право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че заседанието на ФС е проведено при наличието на изискуемия кворум. Излага доводи, че съдът неправилно е приел за липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила участието и гласуването в заседанието на ФС на единия от участниците в проведения конкурс. Твърди, че съдът не е изложил мотиви по възражението, че избраният кандидат не отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността. Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по възражението за наличие на конфликт на интереси по отношение на един от членовете на научното жури, който е и научен рецензент на монографията, с която спечелилият кандидат е участвал в конкурса. Иска да се отмени обжалваното решение и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне, евентуално да се върне делото за ново разглеждане от съда. Не претендира разноски. Ответната страна – Факултетният съвет на Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, представлявано от доц. д-р Д. Д., в представен писмен отговор и в писмена молба оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което иска да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответната страна – Г. К. Г., чрез процесуален представител адв. А. Петров, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение на Факултетния съвет на Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, взето с Протокол № 100/30.03.2022 г. за избор на Г.Г. за академична длъжност „доцент“ по област 3. Социални, стопански и правни науки; професионално направление 3.6 Право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: С протокол от 21.06.2019 г. на заседание на катедра „Публичноправни науки“ е гласувано научно жури по открита процедура за избор на академична длъжност „доцент“ в ЮФ на ПУ, чийто състав с посочени вътрешни и външни за университета членове, както и резервни такива, е утвърден от проведеното на 02.07.2019 г. събрание на ФС на ЮФ, на което присъствали 16 от членовете на съвета. Със Заповед № Р33-3695/10.07.2019 г. на ректора на ПУ е определено научното жури, утвърдено с решение на ФС на ЮФ на ПУ, протокол № 71/02.07.2019 г. Със Заповед № Р33-3554/08.07.2019 г. на ректора на ПУ е назначена комисия по допускане на кандидатите до участие в конкурсa. За външни членове са избрани: проф. д-р Г. Г. – Югозападен университет „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград; доц. д-р Д. П. К. – Институт за държавата и правото при БАН – София и доц. д-р Н. А. М. - Югозападен университет „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград. За вътрешни членове за ПУ „Паисий Хилендарски“ са избрани проф. д-р И. Ц. И., проф. д-р Д. П. З.; проф. д-р Г. П. П. и проф. д-р В. П. С.. Като резервни членове са определени – доц. д-р Д. М. М. - Университет за национално и световно стопанство (УНСС) – София и доц. д-р П. С. Н. - ПУ „Паисий Хилендарски“. Kонкурсът за доцент в ПУ „Паисий Хилендарски“, по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6 Право (международно право и международни отношения) е обявен в Държавен вестник, бр.31 от 12.07.2019 г. С протокол от 15.07.2019 г. комисията по допустимост е взела решение да не допусне до участие С. П. М., тъй като съгласно удостоверение с изх. № У-2163/12.07.2019 г. на ПУ лицето има две години преподавателски стаж на длъжност „асистент“ в ЮФ на ПУ и е придобило ОНС „доктор“ на 18.09.2017 г., поради което не отговаря на условията по чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника за развитието на академичния състав на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (ПРАСПУ), и допуска Г. К. Г.. Решението от 15.07.2019 г. на комисията по допустимост, обективирано в протокол от 15.07.2019 г. относно конкурс за академичната длъжност доцент по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, обявен в ДВ бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му, в която кандидатът С. П. М. не е допуснат до участие в конкурса, е обжалвано от С. П. М. пред АС-Пловдив. Решение № 742/12.04.2021 г., постановено по адм.д. № 3215/2020 г. по описа на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. П. М., е отменено и вместо него е поставена отмяна на административния акт и изпращане на преписката на административния орган с решение № 11149/04.11.2021 г. по адм. д. № 6080/2021 г. по описа на Върховния административен съд. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение със Заповед № Р 33-5939/24.11.2021 г. ректорът на университета назначава нова комисия по допустимостта в състав: доц. д-р Д. С. Д. – декан, доц. д-р К. В. П. – ръководител катедра „Публичноправни науки“ и проф. д-р Л. Ч.. С протокол от 29.11.2021 г. комисията по допустимостта допуска до конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“ - С. П. М. и Г. К. Г.. На заседание на научното жури, проведено на 21.12.2021 г. е избран председател на журито, което взема решение да допусне до конкурса и двамата кандидати и е възложено на определени членове на журито да изготвят рецензии, респ. становища. На 21.03.2022 г. е проведено заключително заседание на научното жури, резултатите от което са обективирани с протокол № 2 от същата дата, и е взето единодушно решение (7 гласа „да“) да се предложи на ФС на ЮФ при ПУ да избере гл. ас. д-р Г. Г. за доцент в ПУ „Паисий Хилендарски“. Председателят на научното жури е изготвил доклад до декана на ЮФ, с който се предлага гл. ас. д-р Г. Г. да бъде избрана за доцент в ПУ „Паисий Хилендарски“. С Протокол № 100/30.03.2022 г. на ФС на ЮФ при ПУ със 17 гласа „за“ и 0 гласа „против“ д-р Г. Г. е избрана на длъжността доцент в ЮФ на ПУ. Кандидатите в конкурса са уведомени за резултата от избора. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът достига до извод за спазване на относимите правни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ), в които са предвидени условията и реда за заемане на академична длъжност „доцент“ и достига до правния извод за законосъобразност на оспореното решениe на ФС на ЮФ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, обективирано в Протокол № 100/30.03.2022 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. При преценката относно спазването на административнопроцесуалните правила и материалната законосъобразност на обжалвания административен акт обаче съдът не е извършил задълбочен анализ на събраните в хода на производство писмени доказателства и не ги е обсъдил във връзка с наведените в жалбата конкретни доводи. Академична длъжност "доцент", съгласно чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 3 ЗРАСРБ се заема въз основа провеждането на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 25 - 28 ЗРАСРБ, съответно чл. 53 - 59 ППЗРАСРБ и глава VII от Правилника за устройството и дейността на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Процедурата по заемане на длъжността включва сложен фактически състав, при който различни органи се произнасят относно допускането на кандидатите за участие в конкурса и тяхното оценяване. Оценяването се осъществява единствено спрямо кандидатите, допуснати до участие, респ. до оценяване в конкурса. Фазата по оценяване се предхожда от фаза по допускане до участие в конкурса, която условно може да бъде разделена на две фази: 1. преценка на условията за допускане по чл. 24, ал. 1, т. 1- т.5 ЗРАСРБ; 2. преценка на изискванията за допустимост, отнасящи се до минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3, съответно на изискванията на чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ. Изхождайки от спецификата на изпълняваните задължения, законодателят е създал този сложен фактически състав, при реализирането на който възниква правоотношението за съответната академична длъжност. За предмета на делото е важно да се установи характерът на актовете, които оправомощените органи издават на съответните етапи на производството, и начинът им на въздействие върху правата на кандидата. За предмета на делото е от значение да се изследва цялостната процедура по провеждане на конкурса, като се проследи законосъобразността на всеки отделен елемент от сложния фактически състав и тяхното значение за формиране на волеизявлението на компетентния орган, обективирано в крайния административен акт. Въпреки така очертания характер на производството като сложен фактически състав, изискващ изследване на всеки негов елемент, в обжалваното решение първоинстанционният съд не е извършил цялостен и задълбочен анализ на всички етапи от конкурсната процедура. Съдът се е ограничил до формално възпроизвеждане на отделни етапи от производството и до общ извод за тяхната съответност с изискванията на закона, без да извърши конкретна преценка за законосъобразността на всяко релевантно действие в рамките на процедурата. Същевременно съдът не е обсъдил по същество и не е дал мотивиран отговор на наведените от жалбоподателя възражения, подробно изложени в жалбата, които са от съществено значение за правилното решаване на спора. Тези възражения се отнасят, от една страна, до твърдяното изначално несъответствие на кандидатурата на избрания кандидат с нормативно установените изисквания за допустимост, а от друга – до наличие на конфликт на интереси между член на научното жури и избрания кандидат, което би могло да постави под съмнение обективността и безпристрастността на проведената оценителна процедура. В конкретния случай първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че представеният от кандидата Г. Г. научен труд следва да бъде преценен от гледна точка на съответствието му с изискванията на приложимата нормативна уредба, включително с оглед наличието на един научен рецензент – проф. д-р И. И.. В тази връзка съдът е следвало да изследва дали и от кой компетентен орган в рамките на конкурсната процедура се извършва преценката относно характера на представения труд като монографичен и съответствието му с релевантните изисквания, дали тази преценка е надлежно осъществена в конкретния случай, както и дали евентуалното несъответствие би повлияло на обжалвания административен акт. Наред с това съдът не е разгледал и възражението за наличие на конфликт на интереси по отношение на член на научното жури – проф. д-р И. И., която едновременно е и научен рецензент на представения от кандидата труд „България и юриспруденцията на Постоянния съд за международно правосъдие и Международния съд на ООН“. Това твърдение, въведено изрично от жалбоподателя, е от значение за спора, като неизследването му от страна на съда води до непълнота на съдебния акт и до липса на мотиви по релевантен за спора въпрос. Първоинстанционният съд е изложил съображения по същество единствено по отношение на възражението за липса на кворум при провеждане на заседанието на Факултетния съвет на Юридическия факултет, като по останалите релевантни доводи на жалбоподателя липсва дължимото обсъждане и преценка. Основателно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, в противоречие с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, не е изпълнил в пълен обем задължението си да изложи ясни, пълни и аргументирани мотиви по съществото на спора, които да позволяват проследяване на формираната от него вътрешна убеденост и да обосновават крайния съдебен извод. Изложените от АС– Пловдив съображения са фрагментарни и непоследователни, като съдът не е обсъдил всички релевантни фактически и правни въпроси, нито е извършил съпоставка между установените по делото факти и приложимите материалноправни норми. Съдът не се е произнесъл по всички доводи на жалбоподателя, като е пропуснал да анализира съществените възражения, насочени срещу отделни етапи от конкурсната процедура, имащи значение за законосъобразността на крайния административен акт. Вместо това се е ограничил до декларативен и необоснован извод за липса на съществени административнопроцесуални нарушения при издаването на оспорения акт, без да изложи конкретни съображения в подкрепа на този извод и без да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Липсата на мотиви по съществени за спора въпроси представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, доколкото препятства осъществяването на касационния контрол и води до накърняване правото на защита на страните. Основателно е касационното възражение за липса на произнасяне на съда относно наличието, респективно липсата на конфликт на интереси между член на научното жури и един от кандидатите. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изследва и обсъди този релевантен за спора въпрос, въпреки че същият е изрично въведен с жалбата, което предполага проверка за съответствие с изискванията за обективност и безпристрастност на органите, участващи в конкурсната процедура. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като наличието или липсата на конфликт на интереси между член на научното жури и кандидат за заемане на академичната длъжност е пряко относимо към спазването на принципите на самостоятелност, независимост и безпристрастност при осъществяване на оценъчната дейност. Тези принципи са фундаментални за законосъобразното протичане на процедурата и гарантират равнопоставеността на участниците в конкурса. Неизследването на твърденията за конфликт на интереси и липсата на мотиви в тази насока води до непълнота на съдебния акт. Касационната инстанция проверява правилността на правните изводи на първоинстанционния съд съобразно фактическите установявания, поради което липсата на обосновани правни изводи на съда по съществото на спора, препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. С оглед забраната на чл. 220 АПК, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинската касационна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като изследва всеки отделен етап от проведената конкурсна процедура като елемент от сложния фактически състав. В тази връзка съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и да формира самостоятелни фактически и правни изводи относно релевантните за спора обстоятелства. Необходимо е съдът да изложи изрични и мотивирани съображения по всички наведени от страните възражения, включително тези, свързани с допустимостта на кандидатите, спазването на изискванията на приложимата нормативна уредба във всеки етап от процедурата, както и по твърденията за наличие на конфликт на интереси, като извърши преценка дали същите са от естество да опорочат проведената процедура и да се отразят върху законосъобразността на крайния административен акт, с оглед осигуряване на ефективен съдебен контрол и гарантиране правото на защита на страните. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение