Определение № 425 от 30.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 297/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по жалба на Й. Г. Н. против постановеното на 17.07.2012 год. определение на състав на второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, по ч.т.д.№ 94 / 2012 год., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение№ 3504 / 27.12.2011 год. по ч. гр. д. № 3259 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд. С последното е оставена без уважение частната въззивна жалба на Й. Н. против разпореждане № 7349 / 08.11.2011 год. по гр.д.№ 624 / 2011 год. на Асеновградски районен съд, с което е върната подадената от страната въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение. С оглед мотивите на касационната инстанция - за недопустимост на частната касационна жалба, на основание чл.274 ал.4 / ред. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год. / вр. с чл.280 ал.2 предл. второ от ГПК, предвид търговския характер на делото и цената на предявения иск - настоящата жалба е основана на възражение относно търговския характер на сключената между страните по спора сделка, респ. нетърговски характер на делото. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.275 ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения. За да приложи разпоредбата на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 предл. второ от ГПК, съставът на второ търговско отделение на ТК, на ВКС, е приел, че последиците от прекратяването на договора за продажба на бъдеща селско-стопанска продукция, сключен между страните, предпоставят търговски характер на делото, имащо за предмет установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.410 от ГПК – за установяване вземане на ищеца [фирма] спрямо ответника – настоящ жалбоподател, в размер на 6 000 лева - авансово платена цена, подлежаща на връщане на отпаднало основание, предвид развалянето на сделката. Чл.280 ал.2 предл. второ от ГПК визира търговски характер на делото, който като понятие / „ търговско дело „ / не е дефиниран от закона. Критерият за „ търговско дело „ е по-широк от преценката на понятието „ търговска сделка „ и „ търговски спор, „ по смисъла на чл.365 т.1 – т.5 от ГПК. / Така опр. № 140 от 22.06.2011 год. по т.д.№ 611 / 2011 год. на ІІ т.о. на ТК на ВКС /. Всички търговски спорове по чл.365 от ГПК предпоставят образуването на търговско дело, без да изчерпват хипотезите на същото. Съгласно чл.365 т.1 ГПК търговски е спорът, уреждащ последиците от прекратяването на търговска сделка, т.е. последици от преустановяването на облигационната връзка между страните, като в конкретния случай се касае за реализиране последици на развалянето на търговска сделка. По аргумент от включването към търговските спорове и на исковете за установяване недействителност на търговски сделки, видно е, че законодателят не изключва търговския характер на спора от факта на изначално невъзникване на последиците на действителна търговска сделка, респ. не би имало основание да го изключи и от факта на заличаването им с обратна сила, с оглед развалянето на сделката. В съдебната практика последователно е прокарана концепцията, че търговски характер имат, освен търговските спорове по чл.365 ГПК, и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка, без същата да е пряко правно основание на предявеното / напр. по искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци - опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС /. В случая се касае за спор относно връщане даденото на отпаднало основание, поради развалена търговска сделка. Неоснователен е довода, че сключеният между страните договор от 28.02.2007 год. за продажба на бъдеща селскостопанска продукция не е търговска сделка, както с оглед субекта – купувач по същия / чл.286 ал.1 ТЗ /, така и с оглед правното й основание и изхождайки от обекта на разпореждането - за страната - продавач / чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 т.2 от ТЗ /. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение