Определение № 64 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 23/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. Г. Д. и Л. С. Д., чрез пълномощника им адвокат И против решение № 208 от 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 160 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б., с което е оставено в сила решение № 520 от 4.01.2007 г., поправено с решение № 967/26.11.2007 г. по гр.д. № 198/2006 г. на Районен съд Р. за отхвърляне на искането на Н. Г. Д. и С. Г. Д., като наследници на Г. Н. Д., поч.1982 г. да се прогласи нищожността на решение № П 0343/15.11.1994 г. на ОСЗГ Р., с което е възстановена на наследници на К. Г. Г. нива от 3.609 дка в м.”Р”, представляваща имот № 0* и за отхвърляне на предявения от Н. Г. Д. и С. Г. Д., като наследници на Г. Н. Д. против Р. К. Л., като наследник на К. Г. Г. отрицателен установителен иск за собственост на нива от 3.609 г. в местността „Ч”, впредставляваща имот № 083015. Ответникът по касационната жалба Р. К. Л. не е изразила становище в настоящото производство. Въззивното решение е постановено по иск на настоящите касатори, основан на твърденията, че с решение от 23.11.1998 г. на ОСЗГ е възстановено правото на собственост на наследници на Г. Н. Д. в стари реални граници, като са въведени във владение на процесния имот, но въпреки това с решение от 31.08.2004 г. ОСЗГ гр. Р. е възстановило същия имот на наследници на К. Г. Г. Тъй като решението от 23.11.1998 г. е стабилен административен акт и не са налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменянето му, а и от момента на въвода във владение до 23..11.2003 г. собствеността е придобита въз основа на добросъвестно давностно владение, то към 31.08.2004 г. ОСЗГ гр. Р. не е могла да възстанови собствеността на наследниците на К. Г., то е поискано да се признае, че ответниците не са собственици на имота, като се прогласи нищожността на решението от 31.08.2004 г. От приложеното към исковата молба писмо изх. № 1* от 6.02.2006 г. на Община Р. е видно, че данъчната оценка на целия имот от 3.6 дка е 268.90 лв. По повод касационното обжалване и с разпореждане от 20.08.2009 г. окръжният съд е дал указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба, включително и посочване на обжалваемия интерес. Касаторите не са навели твърдения, нито са представили документи, удостоверяващи, че паричния еквивалент на спорното право е в размер, различен от данъчната оценка на имота. След като обжалваемият интерес е под 1000 лв., то следва, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила, съответно касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната, а настоящото производство – прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение