Определение № 50201 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3183/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Б., В. М. Н. и М. М. П., чрез процесуалния им представител адв.В.К., против решение №150/26.04.2022г., постановено по в гр.д.№69/2022г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260540/24.10.2021г. по гр.д.№6006/2020г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. М. Б., В. М. Н. и М. М. П. против И. П. С. и Ц. Ц. С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се иска признаване собствеността и предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед РД-18-71/36.06.2008г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], ул.“51-ва“ с площ от 600.00 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, ведно с построените в същия имот сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 37 кв. м., брой етажи-1, с предназначение: Вилна сграда- еднофамилна и сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 23 кв. м., брой етажи-1, с предназначение: постройка на допълващо застрояване. Ответниците И. П. С. и Ц. Ц. С. са депозирали отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. По делото е било безспорно установено от фактическа страна, че ищците П. М. Б., В. М. Н. и М. М. П. са наследници по закон на М. Д. В., б. ж. на [населено място], обл.Плевен, починал на 11.07.2003г. На 06.03.2004г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба между П. Б. и ответницата И. С., по силата на който първата се е задължила да прехвърли правото на собственост върху процесния имот, описан в договора като лозе-овощна градина, с площ от 1 000кв. м., ведно с едноетажна вилна постройка в него, находящо се в землището на [населено място], в м.“Т. ч.“, съставляващо парцел 367 съгласно удостоверение №198/13.07.1998г. на ИК на ОНС – гр. Плевен. В договора е отразено, че владението на имота се предава към момента на неговото подписване.При сключване на предварителния договор П. Б. е действала и като пълномощник на останалите наследници на М. В., с оглед приложеното по делото пълномощно, което е част от административна преписка по заявление за признаване придобиване правото на собственост по пар. 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представена от Община Плевен. Не е било спорно между страните, а е и видно от събраните писмени доказателства, че кметът на Община Плевен е издал заповед №РД 12-920/14.07.2010г. за придобиване право на собственост от наследниците на М. В. върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с подробен устройствен план, с идентификатор ***, местност „Т. ч.“, землище на [населено място], с площ от 600кв. м., при описани съседи, заедно с построената сграда с номер *, със застроена площ 37кв.м., бр. етажи 1 и сграда с номер *, със застроена площ 23кв.м., бр. етажи 1. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Д. и Б., които въззивната инстанция е кредитирала изцяло като обективни и взаимно безпротиворечиви, се установява, че ответницата И. С. е заживяла в процесния имот още през 2004 г.Заварила е имота напълно изоставен, направила е много подобрения в него и продължава да живее със семейството си в този имот като в основно жилище. Посочено е още, че от съдържащите се в административната преписка на Община Плевен данни се установява също така, че ответницата И. С. е присъствала при извършения въвод във владение на процесния имот и е подписала съставения за целта протокол; подала е заявление до общината за снабдяване с документи –скица, протокол за въвод и заповедта за придобиване на собственост върху имота; заплатила е определената със заповед на кмета на Община Плевен оценка на имота от 439лв. С приложения по делото нотариален акт №11/01.09.2020г. ответницата И. С. е призната за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.Приложен е също така нотариален акт №12/01.09.2020г. за дарение на недвижим имот, с който И. С. е прехвърлила процесния имот на своята майка Ц. С.. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че по делото се установява безспорно, че ответницата И. С. е придобила процесния имот по давност.Същата е установила фактическа власт върху имота още през 2004 г., когато е сключила предварителния договор с ищцата П. Б..Владението й е било явно демонстрирано и необезпокоявано от наследниците на ползвателя М. В. до издаването на заповедта за придобиване право на собственост върху имота, а и след това.Безспорно упълномощавайки едната от тях да сключи предварителен договор за продажба на имота, наследниците на ползвателя са били съгласни купувачът да установи владение върху него, като впоследствие именно купувачът по този предварителен договор – И. С. е била активен участник в административната процедура по издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е заплатила определената от общината цена на имота, които обстоятелства предпоставят извод, че тя е своила имота, както и категоричното й намерение да придобие собствеността върху него.В подкрепа на този извод се явява и установеното по делото обстоятелство, че на 11.02.2020г. И. С. е предявила против П. Б. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключения между тях предварителен договор за окончателен.Също така, от показанията на разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че ответницата И. С. от завладяването на имота през 2004 г. и до настоящия момент го ползва като основно жилище и е извършила редица подобрения в него, оставяйки впечатления у тях, че е негов собственик. Предвид тези съображения, въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на придобивната давност и ответницата И. С. е придобила на оригинерно основание – изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху процесния имот.При това положение и въз основа на сключената между двете ответници дарствена сделка, собственик на имота е втората ответница Ц. С.. Тъй като ищците не са установили първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки на чл. 108 ЗС, а именно да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот, предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси, по отношение на които твърдят, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване: 1.Какви са нормативните ограничения за придобивната давност по отношение на имоти, придобити по реда на ЗСПЗЗ; 2.Представлява ли предаването на фактическата власт от ползувател на земеделски имот на трето лице установяване на владение по смисъла на чл.69 от ЗС от това трето лице; 3.Превръща ли се автоматично фактическата власт върху имота във владение от третото лице, след като предоставилият я ползувател на земеделска земя е придобил собствеността върху него и ако не, следва ли третото лице –държател да манефестира пред него промяна на намерението за своене на имота. Поставеният от касатора въпрос №2 е обуславящ отговора на останалите два, поради което следва да бъде даден отговор първо на този въпрос.Разпоредбата на чл.68 от ЗС предвижда, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.Субективният елемент на владението се установява от намерението на лицето, което упражнява фактическата власт върху вещта.Владелецът не държи вещта като своя във всички случаи, в които е придобил фактическа власт въз основа на договор или друго основание, които го задължават да я върне – договор за наем, влог, заем за послужване, поръчка и др.Когато вещта е предадена на купувача въз основа на предварителен договор за покупко-продажба за него не възниква задължение да върне вещта.С този договор се поема задължение за сключване в бъдеще на окончателен договор, с който да се прехвърли на купувача правото на собственост върху вещта, която е негов предмет.Това означава, че когато вещта е предадена въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, купувачът става неин владелец, а не държател, поради установеното по несъмнен начин намерение да придобие в бъдеще собствеността й.Това следва и пряко от разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗС.Дали договорът е сключен със собственика на имота е от значение само за това дали владелецът ще има правата по чл.71 и 72 от ЗС. Поради това за придобиване на имота по давност в тази хипотеза, не е необходимо да се доказва преобръщане на държането във владение, нито демонстриране на намерението за своене.След като владението е установено въз основа на изрична уговорка в предварителен договор, налице е доброволно предаване на владението върху недвижим имот въз основа на писмен договор, при което е достатъчно да се установи само продължителността му, както по отношение на обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и по отношение на намерението за придобиване по давност.В същия смисъл са Решение № 528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2009 г., I г. о., ГК Решение № 40 от 4.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2016 г., II г. о. В контекста на изложеното следва да се приеме, че в посоченото в изложението решение не се разрешават въпроси, които са относими към решаващите изводи на въззивния съд.В решение №30/12.03.2021г. на ВКС по гр.д.№1662/2020г., І г.о. е прието, че заварените ползватели в предоставените им за ползване земеделски земи, на които е признато право на задържане по силата на §4в ПЗР на ЗСПЗЗ нямат качеството „владелци“ по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, а имат правното положение на „държател“, поради което ни биха могли да придобият по давност имота, тъй като не е налице субективния елемент на владението.Както бе посочено по-горе купувачът по договор по чл.19 от ЗЗД, на когото е предадена вещта, придобива качеството на неин владелец, като е без значение дали сделката е сключена с нейния собственик. В цитираното от касатора решение на тричленен състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при позоваване на придобивна давност върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съдът следва да преценява законовите ограничения, предвидени в чл. 86 ЗС, § 1 ЗДЗС, чл. 29 от ЗСГ/отм./, чл. 59 от ЗТСУ/отм./, чл.200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и др, тъй като се касае за норми, които са установени в публичен интерес.Посочените ограничения не се отнасят само за имоти, които са предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а спрямо всички останали имоти, по отношение на които трети лица претендират, че са ги придобили по давност.Поставеният въпрос е в случая неотносим, тъй като предмет на спора е вещ, която е частна, а не общинска собственост, поради което ограниченията по чл. 86 ЗС и § 1 ЗДЗС не се прилагат.С отговора на исковата молба първата ответница е направила възражение, че е придобила по давност имот, който е нанесен като самостоятелен както в ПНИ за м-ст „Т. чешма“, така и по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-7/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, което означава, че за въззивния съд не е съществувало задължението да преценява разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗУТ, която е действала към момента на изтичане на предвидената от закона 10г. давност. Не е налице противоречие между въззивното решение и посоченото в изложението решение №106/16.07.2019г. по гр.д.№4100/2018г. на ВКС, Іг.о.В това решение, както и цитираната в него практика на ВКС - решение № 584 по гр. д. № 2949/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 547 по гр. д. № 660/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., се приема, че не може да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.Това разбиране изхожда от заложения в чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск.В хипотеза, при която решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давностният срок за придобиване на имота започва да тече от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността, от който, правото на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. Тази практика е неотносима към процесния случай, тъй като ищците нямат качество на правоимащи по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а на лица, които имат правото да придобият собствеността по реда на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Отделно от горното ответницата И. С. не е „трето лице“ по смисъла на цитираната практика, тъй като е придобила владението върху имота въз основа на договорно правоотношение, възникнало между нея и ползвателите.Владението е било предадено с тяхно съгласие и на правно основание, поради което не може да се постави въпроса, че притежаваното от тях право на ползване е било нарушено.Ако предварителният договор за покупко-продажба се обяви за нищожен, бъде унищожен поради опорочена воля на една от страните или развален поради неизпълнение на задължението на купувача, продавачите могат да претендират връщане на имота въз основа на специалните искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД/могат да защитят правото си по исков ред/. Третият от поставените въпроси е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че от момента на сключване на предварителния договор за покупко-продажба продавачът е придобил качеството на владелец, т.е лице, което упражнява фактическа власт върху вещ, която държи като своя, а не за другиго.Това означава, че купувачът не е следвало да извършва някакви допълнителни действия след Заповед №РД12-1920/2010г. на кмета на Община Плевен, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Както бе посочено тези изводи са съобразени със закона. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд