Определение № 93 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 147/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 10949/05.12.2022г. на А. Б. М. срещу определение № 4224 от 14.11.2022г., постановено по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на А. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г., постановено по въззивно гр.дело № 6888/2019г. на Софийския градски съд. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Жалбоподателят счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СГС съдържа подробни и аргументирани твърдения за наличие на основанията по чл. 303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК-налице са нови факти и обстоятелства, които не са били известни на молителката при решаване на делото; налице са спорни и противоречиви диспозитиви на влезли в сила съдебни актове; налице са данни, че молителката е била лишена от участие в производството по гр.дело № 12957/2009г. Представя към частната жалба пълномощно от 15.05.2017г., декларация от М. М., справка от Агенция по вписванията, заявление за вписване, отбелязване и заличаване от адв. В., декларация-съгласие по чл.73 ТЗ, запис на заповед от 27.02.2007г., обезпечителна заповед от 04.02.2009г. и множество съдебни актове. Ответникът по частната жалба М. С. Ж., чрез пълномощника адв. И. В.-П., оспорва същата като неоснователна. На 13.01.2023г. от А. Б. М. са постъпили две молби-към едната са приложени отново, приложените към частната жалба документи, а с втората е направено искане за отвод на състава на ВКС, разглеждащ частната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането за отвод на съдебния състав е неоснователно, тъй като не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за отвеждането му, регламентирани в чл. 22, ал. 1 ГПК. Основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1-т.5 ГПК на членове от съдебния състав, или на целият съдебен състав не се установява. Липсват и данни, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдиите, които ще разгледат подадената частна жалба-основание по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по подадената частна жалба, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: Върховният касационен съд е бил сезиран от А. М. с молба, с която, на основание чл. 303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК е поискана отмяна на влязлото в сила решение СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 516828/25.10.2018г. по гр.дело № 28995/2017г. на СРС за отхвърляне на предявеният от М. срещу И. Ж. (починала в хода на въззивното производство и заместена от правоприемника М. Ж.), установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на решение от 24.02.2010 г. по гр. дело № 12957/2009 г. на СГС, на решение от 19.03.2013г. по възз. гр. дело № 4012/2011г. на САС и на решение № 24/12.05.2016г. по търг. дело № 3135/2013 г. на Върховния касационен съд. За да остави молбата на М. без разглеждане съставът на ВКС е приел, че молителката не е обосновала наличието на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т.4 и т.5 ГПК- не са изложени твърдения за наличие на нови обстоятелства, нито за нови писмени доказателства, а всички приложени към молбата за отмяна писмени доказателства, са приети още в производството пред първоинстанционния съд, а една част от тях са съдебни актове, постановени в хода на производството. Съобразил е, че молителката не е посочила и решение, постановено между същите страни, в което да е дадено разрешение обратно на това в атакуваното с молбата въззивно решение, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочил е, че редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея ВКС следи служебно; преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК е преценка по допустимостта на молбата, а нейната основателност е свързана с доказването на тези факти. Предвид това, съдът е приел, че в случая доколкото липсват обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, подадената молба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното определение е правилно-съобразено е с процесуалния закон и с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допустимост на молбата за отмяна. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата подадена ли е от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали молбата е редовна. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда хипотеза на откриване на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото - такова, което не е могло да бъде известно на страната при постановяване на решението, или което тя, при проявена грижа, не е могла да посочи своевременно. Предвидената правна защита е на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. С оглед на това, ако решаващият съд би установил посочените с молбата нови обстоятелства или пък би ползвал представените с молбата за отмяна писмени документи би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Когато се касае за писмен документ, за да обуслови наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК той трябва сам по себе си да представлява доказателство от значение за делото, т. е. да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която съдът да е в състояние да формира фактически констатации за релевантни факти (т. 4 от ППВС № 2/29.09.1977 г.). В случая, всеки един от приложените към молбата за отмяна, включително и към частната жалба документи не представлява релевантно за спора по чл. 270, ал.2 ГПК доказателство и фактическо обстоятелство. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, ал. 1 пр. второ ГПК визира „новооткрити документи", но по отношение на надлежно въведени в спора факти и обстоятелства. С оглед на това, представените писмени доказателства са неотносими в производството по чл. 270, ал.2 ГПК, поради което съдът не би могъл да изгради правните си изводи въз основа на тях, респективно същите документи не биха могли да променят правните изводи относно изхода на спора. Субективното убеждение на молителката, че представените документи биха довели до разкриване на нови факти и обстоятелства от значение за производството по чл. 270, ал.2 ГПК, не може да се подведе под нито една от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК хипотези. Изложените твърдения в молбата за отмяна, както и в частната жалба по своя характер представляват оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, респ. за неправилност на влязлото в сила решение, които не се обхващат от основанията на чл. 303, ал. 1 ГПК. Тези оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като отмяната на влезлите в сила решения, както се посочи, е уредена като самостоятелно извънинстанционно производство, а не е фаза на исковия процес. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая, въпреки че се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молителката не излага твърдения за друго влязло в сила решение, на което решението на СГС, чиято отмяна се иска да противоречи. Страната не само не е обосновала обстоятелствата, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, а е мотивирала искането си с оплакване за необоснованост и неправилност на решението на СГС. Както се посочи, фактическия състав на основанието по чл. 303, т. 4 ГПК изисква наличие на противоречащи си влезли в сила съдебни актове, постановени в отделни производства, с които по различен начин е разрешен със сила на пресъдено нещо един и същ заявен материалноправен спор между едни и същи страни. В разглеждания случай нито се твърди, нито се установява наличието на различни съдебни производства, приключили с решения, изключващи се взаимно като правен резултат. Предвид изложеното и поради липсата на надлежни твърдения за обективно годни да бъдат противопоставени, като противоречащи в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдебни актове, молбата за отмяна е недопустима, съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, Върховният касационен съд отменя влязлото в сила решение, когато в производството по глава XXIV ГПК установи, че процесуалното правило, обезпечаващо възможността на страната да участва по делото лично или чрез повереник, не е било приложено поради грешка на съда или поради особени непредвидени обстоятелства, които са непреодолими, вследствие на което страната е била лишена от възможността да се защити по конкретното дело. Поради това законът й предоставя възможност в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК да прецени дали да възприеме задължителната сила на влязлото в сила решение или да поиска Върховният касационен съд да го отмени по реда на извънредния способ за контрол. В случая молителката твърди, че въззивният съд, постановил решението, чиято отмяна се иска, не е съобразил, че едно от атакуваните пред него по реда на чл.270, ал.2 ГПК съдебни решение (решение № 746/2010г. по гр.дело № 12975/2009г. на СГС) е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като липсва изготвен доклад по делото, разпределение на доказателствената тежест и събиране на доказателства. Сочи, че съдът „набързо" постановил осъдителното решение, без да призове ответницата и без да й даде възможност да вземе участие в производството по делото. Така изложените твърдения не представляват ясно и точно мотивирано изложение на фактически обстоятелства, относими към твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК-страната вследствие на допуснати процесуални нарушения е била лишена от участието в производството по гр.дело № 6888/2019г. на СГС и не е била надлежно представлявана по това дело. Направеното от молителката позоваване на законовия текст на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под това основание, води до извод, че молбата за отмяна е недопустима. По изложените съображения обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО