Определение № 9255 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9874/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кейплин КМ“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М. Петров срещу Определение № 21406 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4881/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в което е върната касационната жалба на „Кейплин КМ“ ЕООД срещу Решение № 6221/21.02.2025г., постановено по адм. дело № 4881/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. Частният жалбоподател считат обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда за неотстранени нередовности на касационната жалба с доводи, че такива не са допуснати при подаването и. Твърди, че пред първоинстанционния съд е представено пълномощно, с което дружеството упълномощава адв. М. Петров да го представлява пред всички инстанции и след като не е изрично оттеглено, съдът е следвало да приеме, че жалбата, подадена от адв. Петров е редовна. По втория мотив на съда относно непредставяне на документ за платена държавна такса от 1700 лв. за касационното производство, се излагат твърдения, че е поискана такса в завишен размер при дължима такава от 370 лв., а и срокът за внасянето на таксата би могъл да се възстанови, в какъвто смисъл ще се подаде молба. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на съда за продължаване на съдебното производство, евентуално да възстанови срока за заплащане на държавна такса в размер на 370 лв., респ. да измени определението, в тази му част. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел следното: Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „Кейплин КМ“ ЕООД срещу Решение № 6221/21.02.2025г., постановено по адм. дело № 4881/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. При извършена служебна проверка на редовността на касационната жалба, съдия докладчика е констатирал нередовности, поради което с разпореждане от 02.05.2025 г. е указал на жалбоподателя да внесе сумата от 1700 лв. държавна такса по сметка на ВАС, както и че следва да представи по делото пълномощно за процесуално представителство на адв. М. Петров за производството пред ВАС, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като е предупреден, че при неизпълнение, жалбата ще бъде върната на жалбоподателя. Разпореждането е получено на 30.05.2025 г., като в указания срок и до настоящия момент нередовностите на касационната жалба не са отстранени. С оглед посоченото и на основание чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. с чл. 212, ал. 2 от АПК, касационната жалба е върната на подателя. Определението е правилно, като краен резултат. Изводът на съда за неизпълнение на указанията в цялост и наличие на основанието по чл. 213а, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 213, т.3 от АПК за връщане на касационната жалба е правилен. Съгласно чл.213а, ал.1 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. За да е редовна жалбата, към същата следва да са приложени пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник /т.2/ и документ за платена държавна такса, ако такава се дължи или молба по чл. 227а, ал. 2 /т.3/. В случая, касационната жалба е подадена от „Кейплин КМ“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М. Петров, за когото в първоинстанционнто производство е представено общо пълномощно на основание чл.34 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.228, във вр. чл.144 от АПК. Пълномощното не е оттеглено и съдът неправилно е констатирал нередовност по чл.213, т.2 от АПК, за което е дал указания за отстраняване. Ето защо, непредставянето на пълномощно за касационната инстанция в указания срок, не е самостоятелно основание за връщане на касационната жалба. Правилно, обаче съдът е констатирал, че към касационната жалба не е приложен документ за платена държавна такса, дължима на основание чл.227а, ал.3, във вр. ал.1 от АПК в размер на 1700 лева. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че размера на таксата е неправилно е определен в разпореждането с дадените указания. В случая, делото е с материален интерес от 5 439 631,79 лева предвид, че е обжалван РА, с който са установени задължения в посочения размер. Съгласно чл.161, ал.4 от ДОПК, държавна такса за касационно обжалване се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс върху определяем материален интерес в размер на установеното с ревизионния акт публично вземане. А съгласно чл.227, ал.3 от АПК, когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. С оглед изложеното, разпореждането с дадените указания в 7 дневен срок от съобщаването му да се представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване в размер на 1700 лева по сметка на ВАС е правилно. Същото е съобщено на касатора на 30.05.2025г. и срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 06.06.2025г. В срока за отстраняване на неердовностите и до произнасянето на съда с Определение № 21406 от 20.06.2025 г., касационния жалбоподател не е представил документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, поради което правилно на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 213, т.3 от АПК съдия – докладчика е върнал касационната жалба. За пълнота следва да се посочи, че е неоснователен довода в частната жалба, че срокът за внасянето на таксата би могъл да се възстанови, в какъвто смисъл ще се подаде молба. В случая е безспорно, че по делото не е подадена молба за удължаване на срока за внасяне на държавната такса, нито искане за възстановяване на срока за обжалване. Сроковете за посочените процедури са изтекли, доколкото първото искане е следвало да се направи в срока за отстраняване на нередовностите, а второто в 7-дневен срок от съобщението за връщане на жалбата, връчено на 30.07.2025г. С оглед на горното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение