Решение № 2562 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10990/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Й. Й., чрез адв. Йорданов, срещу решение № 26010/31.07.2025г., постановено по адм. дело № 3383/2024 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлен искът му против Министерство на вътрешните работи за сумата над 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 20 000 лв. Излагат се доводи за неправилност в обжалваната част на решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и чл. 1 ЗОДОВ и не се е обосновал относно критериите, на база на които е определил размера на дължимото обезщетение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответникът - Министерство на вътрешните работи, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Бучкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозирана е и касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрк. Бучкова срещу решение № 26010/ 31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3383/2024 г. по описа на Административен съд София - град в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на К. Й. Й. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № 8121к-13760/13.11.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание 194, ал. 2 т. 1, пр.1, чл. 197, ал. 1 т. 6, чл. 204, ал. 1 т.6, от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР с дисциплинарно наказание-уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение № 130/18.06.2020г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм.дело № 575/2019г., с което заповедта е отменена, до окончателното изплащане. Касаторът твърди нищожност, неправилност на съдебното решение в атакуваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици като исковата молба бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Министерство на вътрешните работи се представлява от юрк. Бучкова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по подробно изложени в жалбата и в хода по същество съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Й. Й. чрез адвокат Йорданов, с писмен отговор и в съдебно заседание с адвокат Петкова оспорва касационната жалба на МВР и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на К. Й. Й. и за основателност на касационната жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните му части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С решението на съда в обжалваните му части Административен съд – София град е осъдил Министерство на вътрешните работи (МВР) да заплати на К. Й. Й. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед № 8121к-13760/13.11.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание на основание 194, ал. 2 т. 1, пр.1, чл. 197, ал. 1 т. 6, чл. 204, ал. 1 т.6, от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР с дисциплинарно наказание-уволнение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за сумата над 2000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева. Съдът е присъдил на страните и сторените в производството разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен по следните съображения: По делото безспорно е установено обстоятелството, че Заповед № 8121К-13760 от 13.11.2019г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание 194, ал. 2 т. 1, пр.1, чл. 197, ал. 1 т. 6, чл. 204, ал. 1 т.6, от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на ищеца като държавен служител в МВР, е отменена с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за частично основателна предявената от К. Й. Й. срещу МВР претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди – отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищеца вреди във вид на емоционални и психически сътресения, както и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдът е приел за недоказани останалите изложени твърдения за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване здравето на ищеца в резултат на издадената заповед за съкращаването му като държавен служител. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и, изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 2000 лв., поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20000 лв. Съдебното решение в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди, не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели - за неправилност на съдебния акт. Обжалваното съдебно решение е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени точни правни изводи по спорните въпроси– чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели - за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е уважил частично исковата претенция, като е възмездил причинените неимуществени вреди при съобразяване с чл.52 ЗЗД. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки – незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Въпросът дали при изплатено обезщетение по реда на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР може да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Правилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на К. Й. Й. в МВР е доказан по основание, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. При преценка на интензитета на вредите и най-вече на срока, в който същите са търпяни, настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с ответника, отговаря най-пълно на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът е извършил оценка на интензитета на вредите и тяхната продължителност и конкретното им психично изражение. Предвид изложеното, съгласно чл. 52 ЗЗД обосновано е преценил, че справедлив размер, на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди е 2000 лв. Неоснователни са развитите от касатора МВР твърдения за недоказаност на тези вреди. Видно от събраните по делото свидетелски показания, изводът на административния съд за реалното настъпване на негативните емоции, изразяващи се в страх, срам, напрежение и депресия, се явява основателен и доказан. Необосновани са твърденията на този касатор за неправилност на правните изводи на съда поради базирането им единствено на показанията на разпитания свидетелите В. А. К. и И. Й. Й., без да се отчете липсата на други писмени доказателства за емоционалното и психическо състояние на ищеца. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта установяването на твърдените негативни преживявания да се извършва именно чрез разпит на съответните свидетели, които да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение и да са били свидетели на емоционалното отражение на прекратяването на служебните му правоотношения върху начина му на живот. Неоснователно е направеното от МВР възражение относно исковия период и по-конкретно, че не следва да се включва периода на извършване на проверка преди образуването на дисциплинарното производство със заповед № 8121к-3485/04.02.2019г. Безспорно в случая е, че преди издаване на цитираната заповед, за изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителя, дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършването на проверка, за която К. Й. е бил запознат. Именно установеното в тази проверка е дало основание за образуване на дисциплинарното производство, като от м.декември 2018г. Й. е бил запознат с проверката, застрашаваща служебното му правоотношение и е претърпял негативни преживявания, които подлежат на обезщетяване. Предвид изложеното, касационните жалби се явяват неоснователни, а оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като с оглед изхода от спора и неуважаването на касационните жалби, разноски не следва да бъдат присъждани на страните. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение