Решение № 488 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Ф. И. и А. И. И., чрез адв. Н. Хаджигенов, против решение №833 от 28.02.2025 г., постановено по административно дело № 870/2024 г. по описа наАдминистративен съд Плевен, с което са отхвърлени предявените срещу Община Плевен искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие с установената съдебна практика. Излагат се доводи, че самият факт на отмяната на незаконосъобразните заповеди на заместник-кмета на Община Плевен е достатъчен за ангажиране отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове и от неизпълнението на задължителните указания на съда. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за липса на причинна връзка и се поддържа, че неправилно е прехвърлена отговорността върху действията на трети лица. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковите претенции изцяло. Ответникът – Община Плевен не изразява становище по касационната жалба в законоустановения срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил предявените от М. Ф. И. и А. И. И. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Община Плевен за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, като е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на общината. Съдът е присъдил и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. За да достигне до този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповедите на заместник-кмета на Община Плевен - заповеди № РД-12-365/25.09.2020 г. и № РД-12-488/17.12.2020 г., с които е одобрено изменение на подробен устройствен план /ПУП/, са отменени с влязло в сила съдебно решение, но за процесния имот е издадено разрешение за строеж № 225/08.06.2021 г., което е влязло в сила и не е отменено по надлежния ред. Съдът е приел, че твърдените от ищците неимуществени вреди са обусловени от реализирането на строителството в съседния имот, а не са пряка и непосредствена последица от отменените административни актове или от незаконосъобразно бездействие на общината. Прието е още, че не е налице противоправно бездействие, тъй като контролните правомощия по отношение на строителството са възложени на компетентни органи по ЗУТ, а липсват данни за констатиран незаконен строеж и за неизпълнение на нормативно установено задължение от страна на ответника. При тези фактически и правни изводи съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебния акт. Първоинстанционният съд е изяснил напълно и обективно фактическата обстановка, като е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Направените правни изводи са логични, последователни и съответстват на установената съдебна практика по приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие при или по повод административна дейност, настъпили вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Липсата на който и да е от тези елементи изключва реализирането на отговорността. Правилно съдът е приел, че макар отменените заповеди да представляват незаконосъобразни административни актове, в случая не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между тях и твърдените неимуществени вреди. Установеното по делото строителство е осъществявано въз основа на влязло в сила разрешение за строеж, което представлява самостоятелен и стабилен административен акт и прекъсва причинната връзка между отменените актове и претендирания вредоносен резултат. Засягането на ищците е косвено и опосредено, поради което не попада в обхвата на обезщетителната отговорност по ЗОДОВ. Обоснован е и изводът, че не е налице незаконосъобразно бездействие на Община Плевен. Правнорелевантно по смисъла на чл. 204 АПК е само онова бездействие, при което съществува нормативно установено задължение за извършване на определени действия. В случая не се установява неизпълнение на такова задължение от страна на ответника, нито наличие на административна компетентност, която съдът да може да замести или изземе. Освен това контролът по законосъобразност на строителството за строежи от трета категория е възложен на органите на ДНСК, като по делото липсват доказателства за установен незаконен строеж или за издадени заповеди за спиране или премахване. Неоснователни са и доводите, че вредите са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължителните указания на съда. Последващото издаване и стабилизиране на разрешението за строеж прекъсва евентуалната причинна връзка между отменените актове и твърдените вреди, поради което засягането на ищците е косвено и опосредено, а не пряко по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. При тези данни настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора не се дължат разноски за касационното производство извън вече направените от страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение