Определение № 134 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№1024907/18.02.2016г., подадена от С. Й. Б. чрез адв. И. Д., с която се иска допълване на постановеното от ВКС решение №228 от 19.01.2016г. в частта за разноските като в полза на С. Й. Б. се присъдят сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на предявените искове. Насрещните страни К. А. М. и Е. А. М. вземат становище за неоснователност на молбата. При условията на алтернативност заявяват възражение за прекомерност на разноските на молителя и заявяват искане да им се присъдят и на тях разноски съобразно уважения размер на претенциите. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията са следните: Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая с решението, чието допълване се иска, съдът е уважил частично касационната жалба на молителя-касатор и е намалил наполовина дължимите на насрещните страни обезщетения – отменил е въззивно решение №4875 от 03.07.2014г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – А въззивен състав, постановено по в.гр.д.№17080/2013год. в частта, с която е потвърдено решение от 02.08.2013г. по гр.д.№12666/2012г. на Софийски РС, в частта, с която С. Й. Б. е осъден да заплати на К. А. М. и Е. А. М. обезщетение за неимуществени вреди над по 1500лв. до по 3000лв. на всеки от двамата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.04.2009г., до окончателното плащане, вместо което е постановил отхвърляне на предявените от К. А. М. и Е. А. М. против С. Й. Б. искове по чл.45 ЗЗД за присъждане обезщетения за неимуществени вреди над размери от по 1500лв. до размери от по 3000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.04.2009г., до окончателното плащане, и е оставил в сила въззивното решение в останалата обжалвана осъдителна част. По тази причина с решението си решаващият съставна ВКС е приел, че съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция и те трябва да останат за страните така, както са направени. Ето защо съдът не е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, а е преценил, че такива не се дължат на молителя, а така също и на ответните по молбата страни. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,