Решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г.

Решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 във вр. с чл. 295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 85 от 3.05.2011 г. по в. гр. д. № 386/2010 г. на Сливенски окръжен съд. Решението е постановено при условията на чл. 294 ГПК и с него е оставено в сила решение № 618 от 20.07.2007 г. по гр. д. № 595/2007 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против А. Р. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху поземлен имот № 2862779 с площ 1 122 кв. м. в землището на [населено място], местността "О. синур", селищно образувание "Изгрев", при граници: изток - поземлен имот № 2861204, юг - поземлен имот № 2860040, запад - поземлен имот № 2862777, и север - поземлен имот № 2860082. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за уважаване на предявения ревандикационен иск с присъждане на разноските. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) като не е обсъдил приетите при новото разглеждане на делото писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, чрез които е установено отчуждаването на спорния имот в полза на държавата. Позовава се на нарушение на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) като твърди, че съдът не е изпълнил задължителните указания в решение № 44 от 3.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I т. о., отнасящи се до предпоставките от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.), които трябва да бъдат изследвани при новото разглеждане на делото, и доказателствената сила на акта за държавна собственост досежно вписването, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на неговия праводател М. "М-". Релевира доводи за противоречие с материалния закон - чл. 17а ЗППДОП (отм.), чл. 101 и сл. ЗС /ред. към 1967 - 1969 г./, чл. 86 ЗС /ред. до 01.06.1996 г./, § 4 - § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 79 и сл. ЗС във вр. с чл. 5, ал. 3 от Конституцията на РБ, на съдържащите се в решението изводи за недоказаност на активната му материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 108 ЗС и за основателност на противопоставеното от ответника възражение за придобивна давност. Ответникът по касация А. Р. Б. от [населено място] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, които поддържа и в открито съдебно заседание. С определение № 133 от 29.05.2012 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителната практика на ВКС при разрешаване на процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) да обсъди всички доказателства, които имат значение за съществуването на спорното право, и за обвързаността на въззивния съд от указанията по чл. 218з ГПК (отм.), дадени в отменителното решение на касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По процесуалните въпроси, във връзка с които е допуснато касационното обжалване: Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от отменения ГПК от 1952 г., аналогична на разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от приетия през 2007 г. ГПК, задължава съда да разреши въведения с иска правен спор, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата от значение за съществуването на спорното право е съществено условие за правилността на съдебното решение, поради което в своята практика ВС и ВКС последователно са се придържали към разбирането, че съдът не може да откаже да обсъди приобщени към делото доказателства, от които зависи правилното произнасяне по предявения иск. Идеята да се обезпечи правилното разрешаване на правния спор е в основата и на трайно застъпваното в практиката на ВС и ВКС становище за обвързващата сила на указанията по чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.), съответно чл. 294, ал. 1 ГПК, дадени в отменителното решение на касационната инстанция, с което делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон са задължителни за въззивния съд и тяхното несъобразяване води до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение. В този смисъл е и произнасянето в решение № 88/9.05.2011 г. по гр. д. № 1062/2009 г. на ВКС, II г. о., с характер на задължителна практика по чл. 290 ГПК, към която настоящият състав на ВКС се присъединява. Обжалваното решение е постановено при условията на чл. 218з ГПК (отм.), след като с решение № 44 от 3.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I т. о., е отменено предходно въззивно решение по т. д. № 716/2007 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Сливенски районен съд по т. д. № 595/2007 г. за отхвърляне на предявения от [фирма] против А. Р. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указания. В стадия на производството по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС е констатирал, че решение № 44 от 3.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I т. о., е приложено към делото без неговата страница 5, съдържаща основната част от указанията на касационната инстанция. След проведено производство по чл. 103 от Правилника за организацията на ВКС във вр. с чл. 108 ПАРОАВАС липсващата страница 5 е възстановена като неразделна част от отменителното решение с протоколно определение № 91/28.06.2012 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I т. о. В отменителното решение, в съответствие с вече формирана по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 17а ЗППДОП (отм.), е прието, че придобивното основание на чл. 17а ЗППДОП (отм.) предполага доказване на следните кумулативни елементи: Принадлежност на правото на собственост върху имота към патримониума на държавата; Отстъпване на имота от държавата за стопанисване и управление на държавно предприятие, което към момента на преобразуване в търговско дружество има право на оперативно управление върху него; Включване на имота в капитала на търговското дружество - ищец /или на негов праводател/ с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество. За да отмени обжалваното пред него въззивно решение, съставът на ВКС, I т. о., е направил извод, че решението е постановено при неизясненост на фактите, релевантни за поддържаното от ищеца придобивно основание по чл. 17а ЗППДОП (отм.). С оглед възприетите разрешения по приложението на чл. 17а ЗППДОП (отм.), с решението са дадени подробни указания за извършване на допълнителни процесуални действия с цел изследване на елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.). Сред дадените указания е и това за служебно назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата дали конкретният спорен имот е бил обект на редовно проведена отчуждителна процедура, в резултат на която държавата да е придобила право на собственост върху него; кой е инициирал отчуждаването и за чии нужди е извършено; дали процесният имот е бил сред имотите, предоставени за оперативно управление на М. "Миньор" - С., или друго предприятие от състава на ДФ "Р. м." - Б., чрез преобразуване на което е създадено [фирма]; дали имотът е бил включен в капитала на новообразуваното търговско дружество и дали са извършвани промени в капитала, водещи до изключване на имота от дълготрайните материални активи на дружеството. Поради ненадлежното окомплектоване на решението по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I т. о., при новото разглеждане на делото въззивният съд обективно не е могъл да съобрази и изпълни указанията на касационната инстанция за извършване на допълнителни процесуални действия във връзка с изясняването на предпоставките от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.). По искане на ищеца е назначена съдебно-техническа експертиза, но нейното заключение е непълно и не дава отговор на всички указани в отменителното решение въпроси, релевантни за правилното произнасяне по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Неизпълнението на указанията по чл. 218з ГПК (отм.) е довело до резултат, аналогичен на констатирания в отменителното решение на ВКС, I т. о. - отхвърляне на иска при неизясненост на фактите, релевантни за поддържаното от ищеца придобивно основание по чл. 17а ЗППДОП (отм.). Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и на делото да бъде даден ход пред ВКС при условията на чл. 295, ал. 2 ГПК с назначаване на съдебно-техническа експертиза за изясняване на фактите, релевантни за произнасянето по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Искането на касатора за разрешаване на спора по същество не може да бъде уважено, доколкото без изслушване на експертизата е невъзможно да се даде правилно разрешение на спора, както е констатирано и в решението по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I т. о. Отговорността за разноски е функционално обусловена от изхода на спора и поради това въпросът за разноските следва да бъде разрешен с решението по чл. 295, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 във вр. с чл. 295, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,