Определение № 82 от 16.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3004/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Д. против решение № 717/10.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 308/2020 г. от 14-ти състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, отменил е решението на районен съд и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете. Съдът е приел, че за нарушенията на 17.04.2018 г. и на 22.04.2018 г. на ищцата са й наложени дисциплинарни наказания „забележка“ със заповед №33/25.05.2018 г. и заповед №30/25.05.2018 г. – в 2-месечния срок по чл.194 КТ, като наказанията са влезли в сила, а нарушението на 16.11.2018 г. е санкционирано с заповед от 15.01.2019 г., т.е. в 2-месечния срок от извършването. Посочено е, че в длъжностната характеристика за длъжността на ищцата е записано, че работникът е длъжен да се обучава и да изисква обучение и инструктаж по БЗР и ООС като се стреми към постоянно повишаване на знанията, умения и квалификационното си ниво по професията и по безопасните методи на работа. Прието е, че са представени доказателства за процедура за извършване на обучения от които съдът е приел за установено, че периодичното опресняване на знанията и уменията на работника е на всеки 3/6/12 месеца. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че на 16.11.2018 г. обучител е уведомил ищцата, че трябва да държи изпит, занесла й документите, застанала на машината, за да не се спира производство и тя заявила, че няма да държи изпит, защото работи на друга линия и не трябва да държи изпит, който не е за нейната линия, като този изпит ищцата провела 1 месец по-късно, като е установено, че процесният изпит по лубрикация се държи на всеки три месеца. От представените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че изпита се е провеждал на всеки три месеца като след взетия на 10.8.2018 г. изпит, ищцата е следвало да положи такъв на 10.11.2018 г., а го е положила на 10.12.2018 г. – налице е нарушение на трудовата дисципилина, изразяващо се в неизпълнение на задължението й за полагане на изпита на всеки 3 месеца. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел, че по делото са установени извършени системни нарушения на тр.дисциплина от въззиваемата – на 17.04.2018 г., на 22.04.2018 г. и на 16.11.2018 г., поради което е приел, че уволнението е законосъобразно. В касационната жалба се съдържат правни въпроси, които според касатора водят до наличие на касационни основания относно допускането на касационното обжалване. Сочи се правен въпрос, свързан с правомощията на лицето, издало заповедта за дисциплинарно наказания в насока, дали лицето е разполагало с такива. Видно от исковата молба, довод в тази насока не е излаган от ищцата, като основание за незаконосъобразност на заповедта, съдът не е формирал правни изводи в тази насока, а не е и дължал такива процесуални действия, поради което въпросът е неотносим към производството по чл.288 ГПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил тежестта на нарушението и съответствието на наложеното наказание и в тази насока се поставя въпрос, свързан със задължението на съда в тази насока. Съдът е приел, че е налице системност в допускането на дисциплинарни нарушения от страна на ищцата и в тази насока не е допуснал соченото противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото приемайки системност в горната насока, е приел съответствие на тежестта на нарушението и на наложеното наказание. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС