Определение № 36 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2008 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Д адв. Краевски, като пълномощници на Н. И. П., против определение №1955/15.07.2008 г. по гр.д. №1499/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно въззивното производство, на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК/отм./ вр. §2, ал.1 от ГПК, до приключване на производството по гр.д. №934/2007 г. на Пловдивски ОС, с влязъл в сила съдебен акт. Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърденията са, че производството по гр.д. №934/2007 г. не е преюдициално по отношение на производството по гр.д. №1499/2008 г. Ответниците по жалба не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, приема че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение №33/20.03.2008 г. по гр.д. №3672/2006 г. Пловдивски районен съд е уважил предявения от Н. И. П. иск по чл.108 от ЗС - осъдил е ответниците да му предадат владението на процесния недвижим имот. По въззивна жалбата на Б. И. П. и К. И. П., против така постановеното решение, е образувано производството по гр.д. №1499/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С решение №1401/13.07.2007 г., по гр.д. №934/2007 г. Пловдивски окръжен съд, като въззивна инстанция е отменил решение №16 от 16.02.2007 г., постановено по гр.д. №3358/2006 г. на РС П. и вместо това е постановил друго такова, с което е признал за установено по отношение на Н. И. П., че К. И. И. и Б. И. П. са придобили по силата на давност право на ползване върху същия имот. По касационна жалба на Н. И. П. е образувано пред ВКС на РБ гр.д. №934/2007 г., насрочено на 19.01.2009 г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е постановил обжалваното определение, с което е спрял производството по гр.д. №1499/2008 г., до приключване на производството по гр. д. №934/2007 г. с окончателен съдебен акт. Определението на въззивния съд е правилно. Съдът е съобразил характера на спора по двете висящи дела и правилно е приел, че са налице предпоставките на чл.182, ал.1 б.”г” от ГПК/отм./ за спиране на производството по гр.д. №1499/2008 г. до решаване на спора по гр.д. №934/2007 г. В производството по чл.108 от ЗС следва да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът го владее или държи без правно основание. Вещното право на ползване е ограничено вещно право да се ползва чужда вещ съобразно нейното предназначение, противопоставимо е на всички, включително на собственика на недвижимия имот. С решаването на спора по гр.д. №934/2007г., с окончателен съдебен акт, ще бъде установено владеният ли процесния имот К. и Б. П. на правно основание, от което зависи изхода на спора по ревандикационния иск. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение